Новата учебна година в училищата с малък брой ученици: какво може да се направи за максимално дълго присъствено обучение?

Новата учебна година вероятно ще предложи най-важното от предходната, а именно редуването на присъствено обучение и ОРЕС. Публикуваните от МОН Насоки за обучение и действия в условията на извънредна епидемична обстановка задават рамка за търсенето на максимално присъствено обучение и вземане на решения, съобразени с местната специфика. Какво може да се направи, за да бъдат учениците от т. нар. малки училища (т.е. училища с малък брой паралелки) максимално дълго време в класните стаи?

В 501 училища целият прогимназиален етап е съставен от по-малко от 50 ученици. В тях клас и паралелка съвпадат, като за съответния прогимназиален клас има една паралелка, в повечето от случаите – маломерна,, а понякога дори слята с друг клас. Подобно е положението в 289 училища, обучаващи ученици от средна степен, в които петте гимназиални класа обучават по-малко от 100 ученици. Голямата част от тези сравнително малобройни училища разполагат с голям сграден фонд, но демографската криза и миграцията в чужбина са ги оставили с ниска пълняемост на класовете / паралелките. За тези училища настоящата национална противоепидемична мярка, която връща в класните стаи само един прогимназиален и два гимназиални класа изглежда като трудно разбираема рестрикция. Какво е състоянието на пандемията, противоепидемичните мерки в тези училища и какви са рационалните решения за тях?

Училищната мрежа в България се характеризира с многообразие включително относно пълняемостта на паралелките, класовете и самите училища. Средният размер на училище в момента е точно 300 ученици, но има огромни разлики – 1451 училища имат до 300 деца, останалите 808 училища до общо 2259 имат над 300 ученици. Приблизително 1/3 от училищата имат над 300 деца. Медианното училище има 200 ученици (всъщност 200.5), a 25% от училищата са с над 431 ученици.

Това многообразие може да бъде видяно и при сравнение на училищата с най-много и най-малко ученици. Над 32% от училищата в България са с по-малко от 100 ученици. Това са 704 училища. Въпреки ударната оптимизация на училищната мрежа от 2007-ма и 2008-ма година последвала въвеждането на делегираните училищни бюджети, малките училища имат и ще имат своето място в България поради наличието на много села, които са живи, тоест в които все още се раждат деца. Системата на средищните училища няма как да обхване по-отдалечените села, особено в планинските и полупланинските райони, а достъпът до образование е фундаментален принцип, който трябва да бъде гарантиран. На другия полюс относно пълняемостта са 22 % от училищата, които обучават над 500 ученици. Така например в 92 училища учениците са над 1000… Обикновено те са ситуирани в София, в която се обучават над 20% от българските ученици, както и в областните градове.

Транспонирайки тези диспропорции в прогимназиалния етап, виждаме, че 43% от училищата с прогимназиални класове имат до 50 ученици в тях. Това са 501 училища – основни, средни или обединени. В тях прогимназиалният клас – пети, шести и седми, почти винаги е съставен от една паралелка. Подобна е ситуацията в 31 % от училищата, в които учениците в гимназиална степен са по-малко от 100.

Проучване на Център Амалипе от началото на февруари, проведено в 233 училища от мрежата за интеркултурно образование “Всеки ученик ще бъде отличник”, показва че в училищата с малък брой ученици е категорично необосновано задържането в обучение от разстояние в електронна среда на част от класовете. Връщането в класните стаи на повечето от училищата с до 120 – 150 ученици няма да доведе до сериозно утежняване на епидемичната обстановка, сочи проучването. Причините за това твърдение са поне три. Първата е стриктното спазване на противоепидемичните мерки в малките училища. Втората причина е наличието на достатъчно сграден фонд и пространство за спазването на социална дистанция, дори при завръщането на всички ученици. Трето, в затворените селски общности Ковид-19 пандемията се среща рядко и учениците в близо три четвърти от училищата не са се докосвали до нея. Повече за проучването и неговите резултати вижте тук.

Ограничаването на Ковид-19 пандемията е едно от най-важните предизвикателства, пред които са изправени обществата в почти всички държави, включително в България. Опазването на здравето и живота на гражданите е приоритетна задача. От тази гледна точка, преминаването на училищата в режим на обучение от разстояние в електронна среда изглежда като сравнително безболезнена мярка, особено на фона на затварянето на цели отрасли в икономиката. В същото време трябва да имаме в предвид, че дългосрочните последици за образованието на всички деца и особено на децата от уязвимите групи са изключително негативни. Оценка на Световната банка за загубите от дистанционното обучение през втория срок на изминалата учебна 2019/2020 година прогнозира, че резултатите на България ще се влошат с 8 PISA точки, ще увеличат процента на функционално неграмотните от 47 на 54 и ще задълбочат допълнително разликите между най-добре представилите се и най-лошо представилите се ученици. Световна банка изчислява икономическите загуби от това на 393 милиона долара годишно. Тази експертна оценка онагледява с математически измерими показатели това, което всеки учител ясно знае, а именно – дистанционното обучение не може да компенсира всички загуби и не може да замести за по-дълъг период от време присъственото взаимодействие между педагози и ученици. Необходимо е колкото се може по-голяма група ученици да се върнат в класните стаи, разбира се – при спазването на всички мерки за ограничаване на пандемията.

Какво е оптималното решение за малките училища, обучаващи ученици с класове от по една или две паралелки и разполагащи с достатъчно сграден фонд, за да гарантират необходимата социална дистанция?

В свое писмо от края на януари до Министъра на здравеопазването и Министъра на образованието, Център Амалипе и училищата от Мрежата за интеркултурно образование “Всеки ученик ще бъде отличник” предложиха да бъде дадена възможност за автономни решения при връщането на учениците от прогимназиалния етап и средна степен. Те настояваха в училищата с малък брой ученици, в частност с по една паралелка в клас, да бъде предоставена възможност да се върнат към присъствено обучение повече прогимназиални и гимназиални класове, в зависимост от наличието на достатъчно материална база. Напълно обосновано е национално решение при което всички класове с по една паралелка да се завърнат присъствено в класните стаи и това да не е на ротационен принцип. В допълнение, следва да се предостави възможност за автономни местни решения, позволяващи връщането на повече паралелки в зависимост от наличието на достатъчен сграден фонд и възможност за спазване на социална дистанция и прилагане на противоепидемиологичните мерки.

Със Заповед № РД-01-98/14.02.2021 г. училищата с по една паралелка в клас получиха възможност да се обучават присъствено при спазването на всички противоепидемични мерки. Проучване сред 200 директори от юни 2021 г. сочи, че над 90 % от тях оценяват изключително високо тази възможност. Одобрението е както от страна на директорите, които са се възползвали от мярката, така и на директори от училища с голям брой ученици. 

Необходимо е при навлизането на страната или отделни области в светлочервената зона, когато съгласно Насоките училищата ще редуват присъствено обучение и ОРЕС, МОН да предостави отново възможността класовете с една паралелка да продължат да се обучават присъствено!

Вижте още

Дистанционното обучение през изминалата учебна година: какво се случи