Преодоляване на пандемията или къде се крие изходът към нормалността – говори проф. Радостина Александрова
След въвеждането на нови противоепидемични мерки на прага на учебна 2021/2022 година и поставянето на нови неизвестни пред затягане и разхлабване на мерките, ви преразказваме някои важни моменти от разаговора ни с един от доайените във вирсологията в България – Проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН и какво сподели тя с нас по време на Националната директорска среща 2021.
Кратка визитка на проф. Радостина Александрова:
Радостина Ивайлова Александрова е български биолог–вирусолог, морфолог и биохимик. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Тя е магистър и доктор по вирусология и доцент по морфология. През 1993 г. постъпва като специалист–биолог в ИЕПП – БАН (днес ИЕМПАМ), като последователно преминава през научен сътрудник III степен (1995 – 1998) до научен сътрудник I степен (1998 – 2010). От 2010 до края на 2011 г. е главен асистент в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей (ИЕМПАМ) при Българската академия на науките (БАН). От 2011 г. е доцент по „Морфология“ към ИЕМПАМ. От 2012 г. води курсове към Центъра за обучение на докторанти към БАН.
Има повече от 150 публикации в български и международни списания и сборници от конференции, 3 глави в книги, над 20 научнопопулярни статии и повече от 500 участия в научни форуми.
Проф. Александрова се включи в провеждането на ежегодната Национална среща на професионалната директорска общност на мрежата за интеркултерно образование “Всеки ученик ще бъде отличник” към Център “Амалипе”, която се проведе в дните 22-24 юли 2021 г., в к.к. Златни пясъци. В сесията за получаване на детайлна информация относно фунционалността на коронавируса SARS-COV-2 предизвиквал глобалната панадемия от COVID-19 и същността на ваксинацията за преодоляването и, тя разясни на присъстващите директори на училища от цялата страна, основни моменти за животоцикъла на вируса и механизма на ваксините срещу него, както и отговори на някои от често задаваните въпроси по тази особено наболяла и противоречива тема, свързана с редица предразсъдъци и дезинформация.
След много атрактивен дебат, в който на случаен принцип два отбора по десет човека, спориха ЗА и ПРОТИВ ваксините, проф. Александрова маркира някои основни въпроси, които бяха поставени по време на разгорещената дискусия, а също и разясни предпоставките за попадането ни изобщо в тази глобална пандемия. Едно от тях е сложната структура на РНК вирусите и тяхната изменчивост, с която да се приспособяват към средата. Коронавирусите като РНК съдържащи вируси имат от своя страна и способност да коригират грешките си, така че да бъдат особено устойчиви на нашия имунен отговор.
Ето и отговорите на някои от най-важните въпроси, които вълнуват обществото и до днес:
? Ще повляе ли на ДНК на човека и ще имат ли дълготраен ефект последствията ?
– РНК ваксините и разрешените за спешна употреба – те не могат да предизвикат мутации в човека и ракови заболявания. Проучвания с плъхове не указват влияния върху репродуктивната система или хода на бремеността.
? Може ли тази ваксина да предизвика автоимунни заболявания? –
– В масовия случай – не. Някои странични ефекти на ваксините, които са много редки (1 на 1000 и повече), могат да обострят вече съществуващи алергични състояния
„Вирусите от една страна и автоимунните заболявания от друга страна имат връзка. В хода на нашата съвместна еволюция, вирусите са се опитвали да се приспособят към нашата имунна система и много често те са успели да променят някои свои структури за да приличат на наши структури, с цел нашата имунна система да не ги разпознава като чужди. Дали това е помогнало на вирусите и колко им помага е много спорно, но да изграждаме имунитет срещу структура, която прилича на наша, сами разбирате, че е опасно Говорим за вируси въобще и автоимунни състояния по принцип и те са обект на едно много сериозно проучване. В този смисъл вие сами преценете какъв е рискът да се срещнете с целия вирус, който си носи всичките структури, докато ваксините съдържат само една малка част от един негов белтък, това е т.нар. S-белтък, спайк белтъка, който изгражда шипчетата на повърхността. Изобщо когато мислим за ваксините и за вируса общо взето аз съм далеч от мисълта да ви кажа – Ваксините са идеални – няма такъв медичински продукт, който да е идеален и който на 100% от хората да не дава никакъв страничен ефект , но каквото и притеснение да буди в нас ваксината, вирусът го прави много по-често и в много по-сериозен мащаб. И да историята на медицината помни случаи, когато наистина е имало неблагополучия с ваксини, въпреки, че те са били създадени в хода на много години. Това се е случвало в много кратък период – ето защо изискванията на американската агенция за храни и лекарства, която първа одобри РНК ваксините, беше фирмите производители да подават документи за спешна употреба най-малко два месеца след като е поставена втората доза на ваксината, т.е. да има наблюдения за този двумесечен период. Някой ще си кажат, какво толкова като са ги наблюдавали два месеца, като в последствие се появиха нежелани ефекти като тромбози, но това е защото клиничните проучвания се провеждат с участието на хиляди доброволци, дори е важно да се знае, че в третата фаза на клинични изпитвания са включени много повече доброволци, от колкото по принцип е необходимо. Но въпреки това, с тази бройка хора могат да бъдат наблюдавани най-честите странични ефекти. – повече от 1 на 10 , 1 на 100 – по-редки събития от 1 на 3000, 1 на 5000 няма как да бъдат хванати.
Така, че това е нещо, което се наблюдава при абсолютно всички медицински продукти, когато влязат в реална употреба и се срещнат с хиляди, а в случая със стотици хиляди потребители, тогава реално научаваме много повече за тях и това е т.нар четвърта фаза на клинични изпитвания. Да, вие сте чули, че аденовирусните ваксини могат да предизвикат такива тромботични проблеми със съсирване, намаляване на броя на тромбоцитите, това е така, случва се рядко, те са няколко случая на един милион. Те срещат основно след поставянето на първата доза на АстраЗенека, а при другата аденовирусна ваксина на Джонсън и Джонсън, след еднократната доза и се наблюдава основно при млади жени до 55 – 65г.“
? Как ще запазим уязвимите групи?
– Ваксините могат да се прилагат при хора със съпътстващи заболявания
„Имайки предвид какво пише СЗО на официалната си страница, което пише и Центърът за контрол на заболяванията е, че ваксините са безопасни за повечето, подчертавам за повечето хора във възрастовата група над 18години (единствено на Файзер и Бионтех е разрешена над 12г.) и подчертават, че това се отнася и за хора, които имат съпътстващи заболявания. Това се отнася и за хора, които вече са преболедували КОВИД. Едниственото противопоказание е тежка алергия (анафилактична реакция) към ваксината или към компонент от нея. По отношение на безопасността при ваксиниране на хора с алергии, имайки предвид, че 20-30% от хората имат някакви алергии, в интервю с академик Богдан Петрунов (алерголог), в което той подчертава, че ако човекът в момента няма остро състояние на алергия, не е претърпял току що алергичен шок, предизвикан да речем от ужилване от насекоми или контакт с лекарства, той може да бъде ваксиниран. Разбира се, това трябва да се обсъди с лекуващите лекари, които при необходимост да подготвят хората с някаква противоалергична алергия, така че ваксинирането да мине безпроблемно. В началото отбелязахме, че ваксините са безопасни за повечето хора, дори с придружаващи залобявания, но все пак тези трябва да бъдат в стабилно състояние. Много хора с автоимунни заболявания.
Миналата година лекарите заговориха за т.нар „дълъг КОВИД“. Наскоро излезе едно голямо проучване, което обединява и обобщава всички направени до момента проучвания. То показва данни за повече от 47 000 души преминали КОВИД-19, на възраст между 17 и 87 години. Тези хора са били проследени от две седмици до 110 дена след боледуването. Забележете, 80% от тях са имали такъв дълъг КОВИД – признаци, симптоми и т.н. Най-често става дума за
- Умора – почти 60% от хората споделят за много силна умора;
- Задух;
- Разстройство на вниманието;
- Падането на коса – много хора отбелязаха това, до някъде три месеца след боледуването и изключително много стресира хората;
- Увреждания на дихателната система – не само задух, но и спиране на дишане по време на сън; също и белодробната фиброза;
- Увреждания на сърдечно-съдовата система – аритмии, миокардити;
- Увреждане от страна на нервната система
- Много сериозни психиатрични оплаквания като проява на такъв пост-КОВИД синдром „
? След като вече сме преболедували, трябва ли да се ваксинираме?
– Няма точен период за ваксиниране на вече проболедували, но стига човек да е оздравял, няма пречка да се ваксинира, за да “опресни” имунната си система спрямо вируса
„Отговор на въпросът кога човек, който е преболедувал трябва да се ваксинира, абсолютно никой не може да даде със сигурност. Вирусите като цяло създават различен по продължение имунитет. Има вируси, които веднъж преболедувани, остават с доживотен имунитет, отделна тема е да ли готов да плати тази цена на естествената инфекция. Има и други вируси, като коронавирусите по принцип, за които знаем, че имунитетът трае между 6 и 12 месеца. Извън трите вече споменати коронавируси – MERS-CoV SARS-CoV SARS-CoV-2, има още четири коронавируса, които причиняват само настинка и създават краткосрочен имунитет. Към момента препоръките на Американския център за контрол на заболяванията е хората, които са преболедували да се ваксинират. Няма минимален интервал след боледуване, когато това може да стане. Проучване от Дания сред преболедували пролетта показва, че до есента хората до 65 години са имали около 80% защита, но тези над 65 години едва 47%. Ако трябва да обобщим към момента не знаем колко дълго ще продължи имунитета създаден както чрез естествена инфекция, така и чрез ваксина. По отношение на естествената инфекция, обаче знаем, че може да бъде поставена ваксина, тя няма да попречи, стига човекът вече да е оздравял и няма минимален интервал между боледуването и ваксината. Също така няма такова ниво на антителата, с което да кажем „В момента съм напълно защитен“, защото освен антитела, ние имаме и клетки на паметта, а и възникват нови варианти.
Много широко се коментира как ваксините ще ускорят мутацията на вируса. Това, което със сигурност можем да кажем е, че във всички случаи колкото по-малко хора са чувствителни към вируса, толкова повече вирусът ще търси за селектира мутанти, които да му помагат да бяга от имунния отговор. Когато се увеличава броя на ваксинираните и преболедувалите, броят на чувствителните към вируса намалява. Това показва, че трябва да се ваксинираме, защото това е единствения начин да спрем вирусът да се размножава, а той тогава мутира, но също така ние трябва да спрем вирусът да се предава от човек на човек.
Каквито и странични ефекти да имат ваксините, вирусът може да ги предизвика много по-често и в много по-голям мащаб. Докато миналата година бяхме абсолютно беззащитни, то сега всяка смърт от КОВИД-19 е можело да бъде предотвратена. Вече не сме сами в тази битка и вече знаем много повече, от колкото знаехме преди.
Целта на ваксинирането при преболедували, както целта и поставянето на следваща доза при ваксинираните, е да опресни нашата имунна система.„