Психичното здраве в училище и предизвикателствата пред уязвимите общности

Проблемите с психичното здраве в училищната среда все по-често се проявяват чрез агресия, конфликти, ниска мотивация, социална изолация и отпадане от училище. Те засягат ученици, учители и родители в цялата страна – независимо дали става дума за големи градове или малки населени места, за училища с или без концентрация на уязвими групи. Анализ на Център Амалипе поставя специален акцент върху факторите, които допълнително затрудняват психичното благополучие в ромската общност и в училищата с концентрация на ученици от уязвими групи.

Според анализа психичното здраве в училище не означава единствено наличие или липса на диагноза. То се проявява в поведението на учениците, отношенията им с връстници и учители, способността им да се справят със стрес и напрежение, както и в мотивацията им за участие в учебния процес. Често проблемите остават „скрити“ зад конфликтно поведение, липса на концентрация, отсъствия или агресия. Вместо да бъдат разпознати като сигнал за нужда от подкрепа, учениците често са определяни като „проблемни“ или „непослушни“.

Данните, цитирани в анализа, показват, че между 20% и 35% от учениците в Европа се сблъскват със симптоми на тревожност и депресия, а близо половината от младите хора отчитат понижено психично благополучие. Подобна е ситуацията и в България. В същото време сериозен проблем се наблюдава и сред учителите. Проучвания сочат, че голяма част от тях изпитват емоционално изтощение, хроничен стрес и професионално прегаряне. Това е особено видимо в училищата, работещи с уязвими групи, където учителите често трябва да изпълняват едновременно ролята на преподаватели, психолози, социални работници и медиатори.

Анализът обръща специално внимание на допълнителните фактори, които влияят върху психичното здраве в ромската общност. Сред тях са дискриминацията, тормозът на етническа основа, сегрегацията в училище, ниските очаквания към ромските ученици, социалното изключване и липсата на доверие към институциите. Значително влияние оказват и фактори като ранните бракове, бедността, лошата инфраструктура в кварталите, липсата на безопасни пространства за младите хора и силната стигма около темата за психичното здраве. Много ученици и родители не търсят помощ, защото се страхуват от обществено заклеймяване или нямат информация към кого могат да се обърнат.

Проучване на Център Амалипе, проведено през 2026 г. във Великотърновска област, показва, че сред ромските общности и другите малцинствени групи доверието към услугите за психично здраве е значително по-ниско в сравнение с мнозинството. Същевременно липсва достатъчна информираност за наличните услуги и възможности за подкрепа.

В анализа се подчертава, че тези проблеми не са свързани с етническа предразположеност, а са резултат от социални и икономически фактори, както и от дългогодишна дискриминация и неравен достъп до възможности. Авторите предупреждават, че стигматизирането на ромската общност само задълбочава проблема и затруднява търсенето на помощ.

Сред основните препоръки в анализа е необходимостта от цялостен и екипен подход. Според Център Амалипе успешната подкрепа изисква сътрудничество между учители, училищни психолози, образователни медиатори, родители, местни организации и общностни лидери. Важна роля имат и самите ученици, които могат да бъдат активни участници в кампании за толерантност, подкрепа и преодоляване на стигмата.

Анализът препоръчва още училищата да работят активно срещу дискриминацията и етническия тормоз, да развиват интеркултурно образование и да залагат високи очаквания към всички ученици, независимо от техния произход. Особено важно е проблемите да бъдат разпознавани навреме, а учениците и семействата им да получават достъпна и човешка подкрепа.