Работни групи Качество на образованието и Езикова интеграция започнаха своята дейност
От началото на месец август, МОН сформира две нови работни групи. Едната подготвя Стандарт за оценка на качеството на образованието, а другата – нормативни промени за облекчаване на езиковата интеграция на децата и учениците, чиито майчин език е различен от българския. В тях участват както представители на МОН, така и директори, учители, представители на социалните партньори (синдикати и работодатели), университетите и НПО. Групите работят интензивно, като следва да предоставят предложения да началото на септември.
До 11.09.2023 г. Работната група Качество на образованието следва да предложи проект за Държавен образователен стандарт за управление на качеството в институциите на предучилищното и училищното образование. Също така, трябва да бъде предложен и инструментариум за самооценка на институциите. Ръководител на работната група е Нели Колева, съветник в политическия кабинет на министъра на образованието. В самата група участват директори на основните дирекции в МОН, НИО, Националния институт за оценка в предучилищното и училищното образование, СБУ, работодателските съюзи и НПО с експертиза в образованието. Участници в Работната група са директори и учители от училища и детски градини, както и представители на академичните среди.
Обсъжданият Стандарт за управление на качеството включва множество различни страни от функционирането на образователните институции: училищно управление, учене и преподаване, училищна общност, резултати и престиж на училището/ДГ, привличане и задържане на децата/учениците. Предложени са и множество индикатори, като работната група ще има не-леката задача да ги намали/окрупни, така че те да бъдат работещи и да не утежняват работата на директора и на педагозите.
Център Амалипе ще отстоява в работната група включването на индикатори и методи за измерване на качеството не само чрез резултатите от НВО и ДЗИ, но и също така чрез формираната училищна култура на взаимодействие, доколко училищата формират свободни и активни граждани със своя позиция, доколко взаимодействат успешно с родителите и т.н. Тези индикатори трябва да се проследяват в рамките на конкретната образователна институция и да отчитат нейния контекст, а не да се правят “хоризонтални класации”, които сравняват училища, обучаващи ученици от семейства от много различен социално-икономически и образователен профил. Необходимо е също така образователните институции да се самооценяват и да бъдат оценявани и от гледна точка на включването на родителите, както и доколко полагат целенасочени усилия за представяне на многообразието, превенция на сегрегацията и преодоляване на съществуващата.
Работната група Езикова подкрепа, е координирана от Георги Няголов и Росен Богомилов, съветници в политическия кабинет на министъра на образованието проф. Цоков. Тя има за задачи да направи преглед на наличните разнообразни подходи, помагала и пособия за преподаване на български език на деца/ученици, за които той не е майчин. Групата също така ще предложи как езиковата интеграция да бъде включена по-адекватно в Нормативната уредба на образованието.
Център Амалипе ще настоява в Работната група да бъдат формулирани разнообразни форми на езикова подкрепа, които не сегрегират допълнително децата и учениците от традиционните езикови малцинства. Не е необходимо въвеждането на допълнителен подготвителен клас/група, различни от задължителните тригодишни подготвителни групи в детските градини и класове в училищата. При подходящо провеждане на възпитателното и образователното взаимодействие с децата, те биха усвоили книжовен български език в рамките на задължителното предучилищно образование и чрез допълнителна подкрепа в началните класове. От друга страна, необходимо е допълнителните часове (в рамките на Проект Успех за теб, на Наредбата за приобщаващото образование и др.) да бъдат не под формата на стандартни часове, а да използват интерактивни методи, както и интеркултурно образование
Очаква се и двете работни групи да формулират предложения и за законодателни промени, които да бъдат използвани при промяна в Закона за предучилищното и училищното образование. Това е в изпълнение на управленската програма на настоящото правителство, приета в края на юли. Предвижда се до февруари 2024 г.МОН да внесе в НС проект за допълнение и изменение на Закона за предучилищното и училищното образование. Понастоящем, искането на Комисията за образованието и науката и амбицията на МОН, е това да се случи много по-скоро. В програмата е посочено, че промените ще бъдат „във връзка с разширяване на иновативните образователни институции, ранното детско развитие, квалификацията на учители и синхронизирането на държавните образователни стандарти“. Промени в ЗПУО се предлагат отдавна от Комисията за образованието и науката към НС, председателствана от бившия образователен министър Красимир Вълчев. Те могат да бъдат и по други въпроси – например, опростяването на изискванията за учебните програми, които да бъдат базови и да предоставят училищна автономия (това вече бе дискутирано на заседание на Комисията) и т.н. Център Амалипе настоява промененият Закон да съдържа анти-сегрегационни текстове, които насърчават десегрегацията на обособените училища в големите градове и изпълнението на общински десеграционни политики (в допълнение към сегашните чл. 99, ал. 4 и 6), въвеждането на професия „образователен медиатор“, допълнение към модела за финансиране, предоставящ повече средства на училища и ДГ с малък брой деца и ученици, разширяване на използването на интеркултурно образование и т.н. Повече за предложенията на Център Амалипе, вижте тук.
Вижте още:
Среща на образователния екип на Център Амалипе с министъра на образованието
изображение: pixabay.com