Средствата за работа с уязвими групи по училища и детски градини през 2022 година

Общо 1490 детски градини, общообразователни училища и професионални гимназии ще получат средства за работа с уязвими групи през 2022 година. Това става съгласно член 52а и 52б от Наредбата за финансирането. Заповедта за разпределението на средствата по конкретните образователни институции бе публикувана от МОН на 13 май.

Практиката да бъдат отпускани средства от държавния бюджет за работа с уязвими групи започна през 2018 година. Съгласно класификацията на МОН близо половината от общообразователните училища (начални, основни, обединени и средни училища) са с концентрация на уязвими групи. Такива са и една трета от професионалните гимназии, както и една четвърт от детските градини. Към този момент нито една от профилираните гимназии не е с концентрация на уязвими групи.

През 2022 година стандартите за средствата за работа с уязвими групи са непроменени спрямо 2021 година. Те са, както следва:

По-долу прилагаме отговори на най-често задаваните въпроси във връзка със средствата за работа с уязвими групи: 

Кои училища и детски градини могат да получат средствата по чл. 52 а и 52б?  

• училищата и детските градини, които са попълнили информация в НЕИСПУО от работна карта “Характеристики на средата” за повече от 80 % от децата в детска градина или за учениците в основна степен. Изискване е също така  в тях да се обучават поне 15 деца / ученици в предучилищна, основна или средна степен;
• в тях концентрацията на деца от уязвимите групи да е поне 20 %. Уязвимостта е определена чрез образователния статус на родителите: ако родителите са с по-ниско от средно образование, учениците са застрашени /  от уязвими групи;
• да обучават в предучилищна, основна или средна степен.

Защо има разлика между различните училища и детски градини?

Съгласно Наредбата,  училищата и детските градини с концентрация на ученици от уязвими групи получават допълнително между 52 и 262 в. на ученик за допълнителна работа със застрашените в предучилищна и основна степен. В средна степен отпуснатите средства са между 39 и 197 лв. Те са разпределени в 5 групи, като най-ниско е финансирането в първа група (52 лв. на ученик годишно), а най-високо – в пета група (262 лв. на ученик годишно).  В средна степен стандартите са с една четвърт по-ниски.

В коя от петте групи за допълнително финансиране ще попадне съответното училище или градина, т.е. с каква сума ще бъде допълнително финансирано, зависи от два фактора:

• процент на родителите с по-ниско от средно образование;
• процент на родителите с по-ниско от основно образование

Как точно са групирани училищата е посочено в Приложение 6а към чл. 52б от Наредбата за финансирането.

Защо в средна степен стандартите са двойно по-ниски?

През 2018 г. средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи се отнасяха единствено до обучаващите се до седми клас, като училищата с ученици в основна и средна степен получиха допълнително финансиране само за основните класове. Център Амалипе и училища от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник” инициираха подписка и разговори с МОН за предоставяне на аналогичен ресурс и в средна степен. МОН ги подкрепи и от 2019 г. ресурс бе предоставен както за основна, така и за средна степен. През 2019 г. стандартите за ученик в гимназиалните класове бяха два пъти по-ниски. От 2020 година те бяха увеличени до 75% от стандартите за основна степен.

За какво могат да бъдат използвани тези средства?

Отпусканите средства са за основни и допълнителни трудови възнаграждения на персонала, както и за плащания по извънтрудови правоотношения. С тях директорът би могъл да заплати:

• допълнителния труд на участващите учители в  Екипите за обхват;
• назначаване на образователен медиатор, социален работник и др. Допустимо е назначаването на всякаква позиция, вкл. пазач, огняр…, като идеята е въпросният човек  да подпомогне  работата с родителите и цялостните усилия за връщане на децата в класните стаи;
• допълнителни часове по български език;
• персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование: по  същество това означава възможност за увеличаване на заплатите на учителите.

С тези средства не могат да бъдат правени ремонти, не може да се закупува техника или да се правят разходи, различни от заплати / хонорари.

Може ли да бъде ангажирана неправителствена организация?

Да. Промяна в чл. 52 а дава експлицитно възможност детската градина или училището да използва средства за работа с уязвими групи за възлагането на част от допълнителните дейности на външни изпълнители / НПО, като средствата се предоставят само за разходи за труд на наетите лица за изпълнението на конкретните дейности.  Това е предвидено в новата ал. 4 на чл. 52а от Наредбата за финансирането ПМС 289 / 12.12.2018 г., публикувано в ДВ бр. 105 / 18.12.2018 г.

Възможността за ангажиране на НПО е една от евристичните насоки, които трябва да бъдат доразвити и използвани.

Център Амалипе приветства предоставянето на средства за работа с уязвими групи и продължаването на тази практика! През годините тя доказа своята необходимост и положителния ефект, който бива постигнат в много училища и ДГ.

В същото време предоставянето на тези средства може и трябва да бъде оптимизирано в няколко насоки:

1. Отпускането на тези средства не е обвързано с постигането на резултати! Напълно е възможно дадено училище / детска градина да изразходва законосъобразно и неефективно средствата, без да постигне осезаеми резултати. Всъщност, никъде не е посочено какви конкретни резултати се очаква да бъдат постигнати. Това е сериозен пропуск, който МОН трябва да отстрани още от 2023 г.;
2. Не е гарантирано използването на ресурс за работа с родителите: въпреки че отпускането на допълнителни средства е именно поради ниския образователен статус на родителите, училищата не са задължени да инвестират в работа с родителите. Част от разходите, посочени в т. 3 на чл. 52а предоставят възможност за назначаване на персонал, който ще работи с родителите (назначаване на образователен медиатор, социален работник, помощник на учителя и др.), но директорът може да не се възползва от тази възможност. Няма каквато и да е задължителност да се правят и четирите типа разходи, определени от т. 3 на чл. 52а, нито някакво примерно процентно съотношение между тях. Директорът би могъл да използва всички средства единствено за повишаване на заплатите на настоящия се персонал, т.е. иновативността на инвестицията може да бъде сведена до нула, като това не нарушава нищо от Наредбата. МОН би повишил значително ефикасността и ефективността от инвестицията, ако въведе определени условности, като задължителен процент от разходите, който да бъде използван за работа с родители.
3. Необходимо е да се помисли за обвързване на предоставената подкрепа с ускоряването на процеса на десегрегация: например предоставянето на повече средства за училищата от първа и втора група, които реализират дейности за десегрегация и други.
4. Въвеждане на минимална „плоска” ставка за получаваната допълнителна подкрепа, която да насочи по-голям ресурс към малките училища и детски градини;
5. Повишаване на стандартите за ученик в средна степен, така че те да достигнат до нивата на стандартите за основна степен.

Автор: Деян Колев