< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията  Примери на успеха

Етническа палитра Празници и обичаи Образователни институции

Етническа палитра

По-голяма част от жителите, които обитават най-големия ромски квартал в град Пловдив са мюсюлмани и по-малка част християни. Но макар и да говорят и ромски и турски език, не се възприемат за ромите, а миллет. Мога да твърдя, че 90% от обитателите се определят като турци-мюсюлмани, максимум 10% са роми.
Нашите хора са податливи към различни течения, било в политически, било в религиозен аспект . Обещават им се някакви суми или средства и те се въвличат в някакви секти примерно, това също е проблем.
Наричат се и миллет и турци, но не и роми. И винаги ме посрещат с това, че съм от миллета и знаят, че бих ги подкрепила при нужда. По-възрастните говорят и разбират, както ромски така и турски език, като турския е с тракийски диалект и почти идентичен с турския в съседен Одрин.
В махалата се говори както ромски, турски така и български език. Жителите на средна възраст говорят сравнително добре български език в сравнение с по-възрастните. възрастното население е било капсулирано в махалата и дори не са я напускали. Тези на средна възраст са социализирани и живеят в изградените през 80-те години за тях панелни блокове като са бутнати по-голяма част от незаконните постройки.
Децата говорят ромски, турски, но отчасти български език. Оттук идва и основния проблем със затруднение в ученето им. Много от децата в ромските гета не ходят на училище и детска градина. В основните училища, които са на територията на квартала примерно, нямат физкултурни салони. Нямат зали за организиране на занимания с родители и деца, както и за среща с общността. Постъпвайки на училище децата срещат трудности естествено, дори и нашите в гимназията се затрудняват и аз влизам в ролята на преводач.
Малко традиционни занаяти се практикуват все още. Една част, но процент не мога да преценя, се занимават с ковано желязо. Немалка част е заета в сферата на търговията и услугите. Забелязват се сравнително добре подредени магазинчета, бакалии, кафенета, сватбени салони и златни накити в изобилие. Най-добрите майстори на закуски, а също и месари са представители от махалата. Една част от нашите младежи имат опит в бръснарството /бербер/, което се предава по наследство. Има все още такива, които се занимават с автотенекеджийство и заваряване и може да се посочат към занаятите, които все още се практикуват в махалата. Тук е важно да се спомене, че има и доста музиканти с вроден талант и певчески заложби и то с доста атрактивен репертоар, понеже се пее на много езици. Където има тежка и непосилна работа, нашите хора са винаги там- по строежи, ниви и поля (заети със селскостопанска работа), чистачи по улиците…
През 80-те години е имало редица включени роми в образователната система със създаването на т.нар. СПТУ,УПК,ПТУ, училища със професионална насоченост, като с течение на годините и броя на учениците от ромски произход се увеличава. Има деца, завършили средно образование, които са се реализирали, но с висше почти липсват. По-често са пускани да преминат в по-горен клас въпреки неусвоения материал. Ходенето на училище при тях е с цел, при нас в автото даваме безплатни шофьорски книжки.

Изготвено от: Фатме Бехчед Арслан