< Дигитална Академия Етническа палитра Овладяване на противоречията  Примери на успеха

Етническа палитра Празници и обичаи Образователни институции

Празници и обичаи

Ромите тук отбелязват всички съществуващи празници, характерни както за мюсюлманския така и за християнския свят. Както и семейните такива като сватби, кръщенета. Известни като твърде емоционални и музикални, всички празници са съпроводени с много гости и което е съвсем разбираемо, големият брой членове на отделните родове. Всичко е много емоционално, с много еуфория, пъстро и цветно.

Сватбите се празнуват по три дни и нощи: къна, баръшмак, сватба. Жените приготвят къна, с която къносват не само бъдещата булка, но и всички присъстващи по време на празненството жени, които желаят, пеят се песни, танцуват…но само по женски. На баръшмак, нещо като годеж, младоженците се даряват с подаръци. Прави се имам никях с религиозно лице и свидетели, един вид, че булката ти е халал. На всичките тези три дни булката е задължително със различни тоалети. Много гости.

Сюнет /обрязване/-също се празнува с голяма еуфория, като се има и тази нагласа при мюсюлманите, че детето е мъжка рожба, то тогава празникът е още по-голям. Момченцето се облича в специални за случая одежди-като принц, с корона на главата и жезъл в ръка, отрупан с камъни. Качен на специално постлано ложе, където се дарява с много подаръци или пари.

Банго Васил е застъпник и защитник на ромите, който спасява давещо се ромско дете или приютява циганин , който бяга от неприятелите си и на този ден според традицията се коли петел.

На Гергьовден традицията повелява, че нощта срещу самия празник „се крадат“ десетки ромски бебета родени в последната година- за здраве, като се откупва всяко крадено бебе с агне. Ритуалът е до Марица, където и бебета и агнета се измиват във вода. Празникът продължава три дни, приготвят се богати трапези, събират се роднини.
Празнуването на Великден е както при християнския, като яйцата, които се боядисват от четвъртък и събота са повечето в червен цвят. Но тук се забелязва, че с настъпването на Великден повече се радват, че настъпва пролетта /Хадерлез/ отправят се молитви за плодородие, здраве и берекет.

Хадерлез също се празнува по три дни, празнува се от всички групи роми. Задължително на трапезата присъства агнешкото месо. Навсякъде се украсява със зеленина, цъфнали пролетни цветя и клонки. Сутрин рано се събира роса от първите цъфнали цветчета и се мие лицето, за да бъдеш здрав и красив като пролетта.

Рамазан Байрам е един от основните мюсюлмански празници, които всяка година се празнува веднага след 30-дневния строг пост, при който не се разрешават никаква храна и напитки, нито цигара, дъвка и т.н., както и сексуалния контакт. Това се спазва през целия месец Рамазан от изгрев до залез слънце. През деня се приготвят богати софри за цялото семейство и когато се чуе приканването на ходжата /езан/ за акшам намаз е време за обилната вечеря, която се отключва с глътка вода или плод от фурма. Като задължително всеки мюсюлманин се прекланя пет пъти на ден- сабах, юлен, икинди, акшам, ятсъ, а за месец Рамазан специално има и още един- шести, а именно Теравих намаз. Изпълнява се в джамията под опеката на имама в джамията и всички наредени по редици /саф/ изпълняват намаза като се четат отделни глави /сури/ от свещения Коран, които с годините всеки е наизустил. Всеки ден от свещения месец Рамазан, който продължава 30 дни, преди изгрев слънце, преди ходжата да прикани за сабах намаз, трябва да сме се нахранили достатъчно добре с питателна храна, защото ни очаква цял един дълъг ден до залез слънце. А в моето родно село е запазен обичая как техен съсед с тъпан /давулджу/ минава да ги буди по тъмно за сахур, също обикаля ,когато са изминали 15 дена от Рамазан, като припява специални маанета и всеки го дарява с парички. Това с маанетата продължава и на самия Байрам, също се дарява с пари, за да му се отплатят за добра свършената работа, но редом с него обикалят и дечицата, облечени в най-хубавите си дрехи и събират бонбони, домакините знаят това и са подготвени. Също така този месец е известен и с даренията си и традиционни религиозни вечери /ифтар/. Всяко семейство, което реши да го направи, съобщава в джамията и го записват, защото всяка вечер има различни организатори на благотворителната вечеря и всеки решава кого ще покани. Приготвят се различни гозби поне 7 на брой и се нагостяват постилите през деня гости. Този пост има за цел пречистване на душата на всеки вярващ и спазващ мюсюлманските канони и да се чувства обновен, нов човек, пречистен и готов за края на Рамазана.

Рамазан /шекер/ Байрам. Сладкия Байрам, наричан още се тачи и уважава от мало и голямо. Домакините приготвят всевъзможни вкусотии, от пиле мляко има на празничната трапеза. Предишния ден Арефе се почитат покойниците в семействата като се правят мекички и се раздават за тях на близки и комшии, а също се посещават и гробовете им, за да им се четат молитви /дуа/ от свещения Коран, вярва се, че тези дни духът им е сред нас. В навечерието на Байрам, нощта на Арефе, се раздава милостиня-фитре, дава се на вярващ. Заранта мъжете посещават джамията за празничния Байрам намаз, при излизане се ръкостискат за поздрав, по-младите целуват ръка на по-възрастните. Правят се сергии пред джамията, където се събират дарения. Децата получават паричка, когато целунат ръка на по-възрастен. Преди да са напуснали джамията до това време се раздава пакет, набор от хранителни продукти, използвани в домакинството, дарява се на семейство, което има нужда и задължително да са вярващи. Посещават се близки, роднини, като с целуване на ръка се иска не само прошка, но се показва и уважението и привързаността към рода си. Спазването на Рамазан е проявление на единство и символ на солидарност и взаимопомощ, няма разлика между богат и беден. Показва се богобоязливостта и отдадеността на всевишния Аллах. Месецът е свещен за мюсюлманите, време на изобилие и благодат.

Курбан Байрам – най-големият мюсюлмански празник, през 2021 година се отпразнува на 20 юли. С този празник се отбелязва и приключването на хаджа, т.е. поклонението на мюсюлманите в град Мека и провъзгласяването им след завръщането от светите места с названието „хаджии“. С риск да се отклоня от темата мога да кажа, че съм горда наследничка на хаджия. Моят дядо, лека му пръст, имаше огромно желание да посети Кааба в Мека, която се счита за светиня и реликва на мюсюлманите от цял свят и разбира се осъществи тази своя мечта приживе. Тъй като той е основоположника на всички мои знания на религиозна тема го споменах. Приема се, че именно в Кааба, Ибрахим е създал олтар към Бога и принесъл агне в жертва, а Мохамед го направил светиня и Къбла е посоката, към която мюсюлманите се обръщат по време на молитва за мюсюлманския свят. Курбан Байрам се празнува след изминаване на 70 дена от другия Байрам, но не е маловажен или Рамазан, или както се нарича още Шекер Байрам. И двата празника/Байрама/ за мюсюлманите са повод да покажат благодарността си към Аллах.
Въпреки че датата на Рамазан Байрам е фиксирана в ислямския календар, според Григорианския календар се пада около 11 дни по-рано всяка следваща година, тъй като ислямския календар е лунен, а Григорианския- слънчев. Да разбираме, че ако през 2021г. Рамазан Байрам беше на 13 май, то следващата година ще го празнуваме на 2 май и ще хапваме сладкиши в изобилие. Тук е мястото да допълня, че денят преди самия Байрам се нарича Арефе, като в този ден се отдава почит на паметта на починалите близки в семейството. За целта се посещават техните гробове, а на всеки покойник се четат сури /глави/ или дуа от свещения Коран.
В домовете си всяко семейство приготвя задължителната за целта омесена тестена закуска /колач/- мекици, които се пържат в домовете и всъщност самия аромат, който се разнася е потвърждение на това, че близките и наследниците не са забравили своите покойници и ги споменават в този свещен ден и по тази начин показват не само любовта и привързаността си към рода си, но и съхраняват традициите си. По-голяма част от тези мекички се раздава на комшии и близки, а по-възрастните домакини, на които им е трудно да обикалят и раздават по комшиите, приготвили ги изчакват всеки поднесъл у тях да го върне в знак на благодарност и за своето семейство. Същата нощ на Арефе, нощта преди Байрам се раздава и зекят-ал фитр, това е милостиня, чийто размер се определя всяка година от Главното мюфтийство. Например тази сума през 2021 година беше 6 лв., всъщност след като моето семейство се състои от 3-ма души, би следвало да дадем фитр от 18лв., да ги дарим на нуждаещи се семейства, но задължително да са вярващи. Също така се приготвя и пакет, набор от най-необходими хранителни продукти с цел дарение, който трябва да намери собственика си преди изгрев слънце, пак по наша преценка, но да е вярващ. Тази нощ преди Байрам следва да подготвим и самото животно, което предварително сме закупили и избрали. Животното трябва да отговаря на известни условия: да е здраво, да не е болнаво, да не е в момент да роди. Ако животното, което сме си избрали е агне или яре трябва да е на възраст, навършило поне 1 година и да е на ръст колкото майка си и да е добре охранено. Животното може да е и едър добитък, но на възраст не по-малко от 2 годишна възраст. За да е готово животното домакинята разбърква къна, с която къносва челото на избраното животно и едновременно с това чете и молитви /дуа/.
След тази подготовка стигаме до самия ден- Курбан Байрам. Сутринта, преди изгрев слънце, представителите на силния пол от семействата изпълнили задължителните условия, за да встъпят в джамия- гусюл и абдест, които условия се спазват преди всеки пет пъти намаз на ден, който е задължителен за мюсюлманите. Но този ден има и извънреден /празничен/ намаз, който се предвожда от ходжата в самата джамия, посреща мъжете за намаза, които след излизане се поздравяват. В знак на състрадание абсолютно без някаква чужда намеса, като традиция на определено място пред джамията се слага молитвено килимче примерно, на което се събират парички, на кой каквото му се откъсне от душата като дарение за джамията, които се използват при нужда. По-възрастните се поздравяват от по-младите с целуване на ръка, а всички останали със ръкостискане и поздрава „Eid Mubarak’“ /честит празник/ или по нашему ‘“Bayraminiz mubarek olsun“.
След връщане от джамията у дома се подновява абдеста /измиване на части от тялото по 3 пъти/, взема се хубава, чиста кърпа или хавлия и предварително подострен нож. Преди да се пристъпи към истинската част на днешния празничен ден, като сме се уверили, че и мястото ни е готово и колкото и да ни е болно за животинчето, представяйки си, че пророка Ибрахим е бил готов да пожертва сина си Исмаил, за да покаже отдадеността и вярата си към Аллах и всички знаем края на историята и трансформацията и превръщането му в черен овен. Самите животни, които се отдават в жертвоприношение се наричат курбани, оттук и името на празника. Едновременно с четенето на специална молитва /дуа/, която всеки касапин е заучил и наизустил стана дума, че трябва ножът да е хубаво подострен, за да избегнем евентуално страдание на животното, което е предопределено за жертвоприношение в последните минути от живота му. Животното е доведено от собствениците до приготвеното място с молитви с цел да го поукротят, защото при вида на събралото се мнозинство е приемливо и нормално животното да се наплаши и да ни избяга. Събралите се здрави, яки мъже си помагат при събарянето на животно на земята, връзвайки му краката по определен начин. Съборено вече, на лицето му, закривайки очите се слага новата кърпа, за да не става свидетел на това, което предстои. Особено ако животното е едър добитък наистина има нужда от здрава мъжка ръка, за да бъде съборено на земята, където го хващат здраво за вързаните крачета, а касапинът след изричане на „Бисмиллях“ и четене на специалната молитва и закривайки лицето на животното пристъпя към своята задача. В случая той винаги е опитен такъв, защото винаги знае точното място за прекъсване на диханието на животното. Когато даде знак, че тялото на животното вече е безжизнено, съобщава на членовете на семейството, на което правят курбана, че вече е готово сиреч следва да се прави и специалния намаз, обръщайки се към Къбле, като сме си взели задължително абдест. Четат се специални молитви от представител на семейството, което прави курбана. Ако животното е едър добитък, то тогава в този курбан се включват от 3 до 7 души, но задължително трябва да е нечетен брой.
Приключвайки с по-сложната ситуация се започва с една по-дълга процедура, а именно разфасоването на безжизненото тяло на животното. Първото, което бързаме да направим е да се доберем до бъбречето на животното, защото и това е една част от ритуала. Извадено и изпечено по най-бързия начин, защото така се отваря и оруча, т.е. от изгрев слънце не се яде и пие, чака се този момент, изчаква се това да започне с бъбрека на животното, което се коли. Трябва да се вкуси от всеки присъстващ. Първата хапка започва с повелителната дума: „Бисмиллях“ /Бисмилляхиррахманиррахим/ в превод- „В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилосърдния, с която дума пристъпяме, както към четене на молитви или намаз, както и преди начало на всяко хранене, а и на работа. Специалния намаз, молитвите, оруча ги минахме стигаме до разфасоване на месото, който има помощници е добре, защото работата е доста трудоемка за разлика от Рамазан Байрам и затова се празнува и един ден повече. Когато месото е съвсем прясно то е топло и трудно се обработва, оставя се да поизстине и след това се преминава към същинската работа и докато изчакваме, мало и голямо се събира на общата трапеза, защото домакините и по-точно женската част са приготвили до най-малката подробност богата, изкусителна трапеза. Като естествено кулинарния шедьовър на тези събития заема безспорно лидерско място много листната, незаменима баклава. Когато вече сме сигурни, че прибраното и изчистено от кожата и вътрешности и дреболии месо, което пак по специален начин е прибрано т.е. да бъде насочено към Къбле, към посоката, която заставаме за всеки намаз. Тук се отдава заслужена, кратка почивка на тези, които до в момента са разфасовали кожата и т.н. ,а останалите пристъпят към обработката на месото. Една подробност, за която се сетих в последствие е, че домакинът, който прави курбана дарява касапина с бакшиш в знак на благодарност за трудоемката и изморителна работа, доста изморителна понеже един касапин помага на много семейства, тъй като не всеки има този кураж.
По принцип главата на семейството има за задача да отдели част от дясната страна на животното, което е за раздаване на близки, комшии или хора, които не могат да си позволят да закупят цяло животно за курбан. Това парче месо трябва да е голямо поне една педя и да е с ребро, наречено още пай и се раздава само на вярващи. Останалото от месото се консервира, прави се на пакети мляно във фризер, кой както прецени. Съхранявайки по този начин винаги имаш под ръка месо, защото ние домакините винаги сме изправени пред дилемата- какво да сготвим, по този начин винаги имаме алтернатива. Дреболиите от животното също се приготвят по определени вкусни рецепти, който обича, ако ли не се дарява. Едно време кожата на жертвеното животно, ако е едро се даряваше за джамиите, ако е от овца с повечко вълна примерно се изсушава и съхранява по определен начин и се използва като килимче /постакъ/ за сядане пред огнището, камината или печката на топличко. Възрастните жени често събираха вълната за прежди, боядисваха и се правеха разноцветни прежди както за плетене така и за тъкане на стан на пъстри губери, килими, цели произведения на изкуството. Но нещата се променят доста и сега се минава с бусове и изкупуват кожите, а получените пари хората си ги даряват за джамията. Също много е важно да знаем, че месото от курбан, което е от жертвено животно никога не се консумира с алкохол, това се смята за грях /гюнах/. След като вече сме готови с месото, следва да посетим близки и роднини и да ги поздрави за празника. Най-рано се целува ръка на родителите, като се иска прошка с честит байрам /Байрамънъз мубарек олсун/. Гостува се на най-близки до семейството, комшии и др. по-малките целуват ръка на по-възрастните, а равните по възраст с ръкостискане и пак с тази дума. Когато дечицата целунат ръка и поздравят с празника близките си, те ги даряват с подаръци или най-често с паричка. Задължително във всеки дом си богато почерпен със всевъзможни вкусотии, специално и подбрано приготвени по най-добрия начин като за гости, като за празник. При среща и смесване на толкова много различни и вкусни ястия, на които човек би му се сторило, че не може да устои, но вече си наситен от гледка, трапези и аромати, но идва такъв момент, когато вече се предаваш. Ала трябва да опиташ поне залък, за да не обидиш домакинята, която се е приготвила без забележки до най-малката подробност, както вече стана дума и по-рано. Хората са с приповдигнато настроение, срещаш роднини, приятели, стари познати, които са в чужбина например, но за големия празник се прибират по родните си места. Който има възможност предпочита да прекарва тези празници при родителите си. За празника си пазим и дни за по-голямата отпуска от годината, за да сме в помощ на родителите си и да сме заедно с тях, а и те чакат с нетърпение да се съберат деца и внуци отблизо и отдалеч.

Изготвено от: Фатме Бехчед Арслан