Резултатите от ДЗИ – БЕЛ – един по-различен анализ или под повърхността на статистическия айсберг

Всяка година публикуването на резултатите от ДЗИ става повод за публикации, класации, анализи и математически еквилибристики, които обикновено виктимизират училищата с най-ниски резултати. Повечето от тези публикации обаче обикновено само се плъзгат по повърхността на статистиката, но не се опитват да вникнат в детайлите и процесите. Разбира се, не бива да забравяме, че образованието е област, в която вложените усилия дават резултат много по-късно. Една значителна част от училищата, особено такива, в които преобладава процентът ученици от уязвими групи, през последните години полагат сериозни усилия да променят негативните резултати. Тези усилия се изразяват не само с допълнителни часове и засилена подготовка по български език, но и с редица допълнителни методи за повишаване на цялостната мотивация на учениците, знанията и уменията, използване на ролеви модели и др. Вече се открояват множество успешни примери в тази насока и училища, които скоро ще изненадат тези, които с лека ръка просто ги определят като училища с ниски резултати. Детайлен анализ е способен да засече именно тези тенденции.

В рамките на Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ Център Амалипе работи със 79 средни училища и професионални гимназии, голямата част от тях – с ученици от уязвими групи. Повишаване на резултатите на ДЗИ е една от целите на програмата и организацията, заедно с партниращите училища, вече са изградили система от работещи мерки, които променят ситуацията. Проследяването на резултатите на тези училища през последните години показва следното:

1. Увеличава се броят на учениците, които се явяват на ДЗИ, т.е. учениците, които са мотивирани да завършат средното си образование с диплома и директорите на които не ги обезкуражават да се явят заради притеснението, че може да има слаби оценки и това да доведе до общ среден нисък резултат на випуска. Самият брой ученици, явили се на ДЗИ, вече е индикатор за промяна и само след 2 – 3 години той ще бъде последван и от повишени резултати

Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия, София, е едно от училищата, които показват, че усилената работа и годините постоянство и упорит труд, дават резултат. Среден успех БЕЛ: 4,09. Статистика от последните 8 години показва как постепенно, макар и бавно, училището повишава резултатите си (като изключим слабото понижение в резултат от Ковид-19 пандемията). 

2. Учениците, които са издържали успешно изпита по БЕЛ стават все повече и имат все по-високи резултати, но те „потъват“ в статистиката. Средният резултат на училищата в Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 3,05, а средната оценка на ДЗИ БЕЛ на учениците, които са издържали изпита е около 3,75.

3. При задълбочен анализ трябва да се проследят резултатите в по-дългосрочен план. Училищата, обучаващи голям брой ученици от уязвими групи, все още се справят с щетите, които нанесе Ковид пандемията. 2022 година е годината с най-ниски резултати. Ако непосредствено преди пандемията тези училища бяха започнали да „набират скорост“ и да повишават резултатите, Ковид доведе до рязък спад, от който училищата в момента постепенно излизат. В същото време, трябва да имаме предвид, че макар и с по-високи резултати, все пак преди пандемията броят на явяващите се на ДЗИ все още е сравнително малък.

4. Въпреки предизвикателствата, с които се сблъскват професионалните гимназии по отношение на ДЗИ БЕЛ, учениците в тези училища показват сравнително високи резултати на изпита за професионална квалификация. Така например средният резултат от защитата на дипломни проекти по Държавния изпит за придобиване на професионална квалификация на училищата от Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ е 4,61. Това показва добрата професионална подготвка на учениците, не малка заслуга за която има и дуалното образование. Нещо повече този резултат показва, че професионалните гимназии успешно изпълняват една от основните си цели – да подсигуряват качествена работна ръка за пазара на труда. И като добавим към това тенденцията, описана по-горе, училищата, които днес са заклеймявани, че са в дъното на класацията, скоро ще бъдат абсолютно равностойни на останалите. Тези училища обаче имат много по-голяма добавена стойност, защото ефектът от промяната и въздействието при тях са много по-големи и значими.

6. Дванадесетокласниците, които са включени в дейности за гражданско образование, мотивационни дейности и активности, които повишават тяхното самочувствие, постигат много по-високи резултати на изхода от средно образование. Когато в мотивационните дейности участват по-голяма група от едно училища, ефектът е по-голям.

7. Все повече ученици от уязвими групи решават да продължат образовнието си във висши учебни заведения. 2/3 от учениците в училищата от Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ са от уязвими групи. В края на учебната 2024/ 2025 г. 23,85 % от завършващите 12-класници са кандидатствали във висше учебно заведение. И въпреки че липсват точни аналогични данни в национален мащаб, тази тенденция може да бъде сравнена със средните за страната данни, при които около 1/3 от българското население във възрастовата група 25 – 34 години има висше образование (35,8%)[i]

[i] European Commission: Directorate-General for Education, Youth, Sport and Culture, Обзор на образованието и обучението за 2024 г – България, Publications Office of the European Union, 2024, https://data.europa.eu/doi/10.2766/503834

8. Резултатите, които са посочено по-горе, са логично продължение на тенденциите в основното образование през последните 15 години. С всяка изминала година се увеличава % на учениците, които продължават образованието си след завършване на основно образование. Ако през 2010 година, когато стартира Мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ 39% от завършващите основно училище, продължаваха в следваща образователна степен, в края на 2023/2024 г. този процент е 98,34%. Нямаме данни дали това е валидно за всички училища с концентрация на уязвими групи и вероятно общия процент е по-нисък (с училищата от Мрежата организираме целенасочени дености за увеличаване на мотивацията за образование), но със сигурност тенденцията и в национален мащаб е позитивна.

---

От няколко години основен елемент в работата на Център Амалипе е овластяването на учениците и включването им в дейности за повишаване на тяхната гражданска активност. Наблюденията на екипа показват, че това води до по-висока мотивация за образование, съответно до повишаване на образователните резултати. Програмата се реализира с подкрепата на Тръста за социална алтернатива и е част от модела „Всеки ученик ще бъде отличник“. В рамките на програмата са включени няколко подхода:

1. Въвеждане на разнообразни форми на гражданско и интеркултурно образование – както в часовете от ЗП, така и като извънкласни дейности. Това води до повишаване на гражданската активност на дванадесетокласниците. В тази дейност са включени по-голяма група ученици чрез: а) включване в инициативата „Връстници обучават връстници“ и провеждане на обучения на връстници на теми, свързани с човешките права, ромската идентичност и култура, европейски ценности и др.; б) включване в различни кампания, насърчаващи демократичните и европейски ценности; в) насърчаване на ученическото самоуправление чрез избори на ученически омбудсмани и др.
2. Мотивационни срещи. Мнозина от младежите, с които работим, произхождат от уязвими групи, общности, в които образованието не е приоритет или семейства с ограничени възможности, те често нямат необходимото самочувствие и вяра в себе си. Точно затова организираме редица мотивационни срещи, насочени към засилване на тяхната увереност и стимулиране на желанието им за академични и професионални постижения. На тези срещи успешни ролеви модели споделят своите лични истории за успех и важността на образованието им, за да го постигнат. Те акцентират върху значението на успешното явяване на матурата като първа стъпка към следващите им цели и развитие; възможностите за висше образование. Насърчава учениците да преследват своите мечти и да не се отказват. И определено се забелязва промяна в младежите и мотивацията им още в края на срещата. Част от кампаниите и дейностите, в които младежите се включват, са насочени и към утвърждаване на ромската култура и идентичност, което неминуемо допринася за повишаването на самочувствието на младежите и увереността им, че ще се справят.
3. Организиране на специализиран онлайн групов курс, фокусиран изцяло върху подготовката за ДЗИ по БЕЛ. Курсът се реализира в рамките на програма “Равен шанс: достъп до средно образование”, финансирана от Тръста за социална алтернатива и включва интензивна програма, в която опитен преподавател по български език и литература предоставя на учениците множество примери, задачи, осъществи дискусии и детайлни обяснения, за да е сигурен, че младежите са разбрали материала. Изпраща и допълнителна практична литература, която да използват преди и след заниманията им. В допълнение, целенасочено търсим преподавател по БЕЛ с майчин турски или ромски език, който да наблегне на основни проблеми, които срещат с усвояването на книжовен български език ученици с майчин ромски и турски, влиянието на единия език/ци върху другия и как това би могло да се използва за подобряване на езиковите умения.

Тези комбинирани усилия – интензивна академична подготовка, повишаване на гражданската активност и силна мотивационна подкрепа, допълват изключително засилената работа в самите училища (особено по отношение на подготовката за изпита по български език и литература) и, макар и бавно, промяната започва да се случва.

Подобен е фокусът и на Програма “Равен шанс: достъп до средно образование”, финансирана от Тръста за социална алтернатива. Програмата е създадена с цел да осигури равен достъп до образование на ученици от социалноуязвими семейства, като особено внимание се обръща на тези от ромската общност. Център „Амалипе“ стартира пилотни дейности още през 2011 г, а в последствие се включи като една от организациите, реализиращи програмата. Чрез нея учениците получават подкрепа за транспортни разходи, учебни материали и включване в младежки дейности. Тя е насочена към ученици, които учат в професионални и средни училища в големите градове, но живеят в малки населени места.

---

Въпреки описаната по-горе промяна обаче, все още има редица предизвикателства, с които средното образование в България трябва да се справи:

• Необходимостта, особено в по-непревилигированите икономически региони и общности, учениците да се включват от възможно най-ранна възраст на пазара на труда, за да подпомагат семействата си, като това е за сметка на образованието.
• Продължава да стои проблемът с обезценяването на дипломата за средно образование и оттам мотивацията за явяване на ДЗИ – БЕЛ. И в момента тя се свързва основно с възможността за продължаване образованието във висше учебно заведение
• Този процес е подсилен на места и от самите работодатели, които започват активното търсене на работници веднага след като учениците навършат 18 години (особено в бедни региони) без да се интересуват от диплома.
• Още по-обезпокоителна е негативната практика, при която държавни институции, изпълняващи проекти за NEETs директно убеждават училищата да отпишат учениците, които са навършили 18 години, за да могат те да ги включат в програмите си и така да изпълнят заложените им индикаторите.
• Въпреки огромната крачка, която МОН направи поемайки разходите за учебниците по общообразователните предмети, по специалните и професионалните предмети учебниците се поемат от учениците, а много често те са скъпи, остарели и неналични.
• Все още някои от учениците от уязвими групи се сблъскват с бариери по отношение на физическия достъп до професионално образование, и в частност транспорт до желаната специалност или училище.
• Притеснителна и контрастната сегрегация на специалности и профили в българското професионално образование. По данни от изследване на Център „Амалипе“ и МОН през 2020 г., в градовете функционират общо 150 професионални гимназии с концентрация на уязвими групи, от които 77 могат да бъдат категоризирани като сегрегирани, а 78 — като такива в процес на сегрегация или под заплаха.[i]

[i] Боян Захариев; Деян Колев. Карта на училищната сегрегация в България. Велико Търново: Център „Амалипе“, 2020. Достъпно на: https://amalipe.bg/wp-content/uploads/2021/03/D2.1_School-segregation-maps-in-Bulgaria_BGversion.pdf

Автор: Теодора Крумова