Спекулациите с образованието са опасни: Езикова подкрепа за пълноценно усвояване на български език за децата от традиционните малцинства в България, а не изучаване на български език като чужд
Както Амалипе информира още на 14 август, Министерството на образованието и науката формира Работни групи за подготовка на Стандарт за оценка на качеството на образованието, както и за нормативни промени за облекчаване на езиковата интеграция на децата и учениците, чиито майчин език е различен от българския. Няколко важни неща относно дискусиите в групата за Езикова подкрепа:
- От самото начало участниците се обединиха около становището, че в България има няколко групи деца, за които е необходим различен подход:
- деца от традиционните малцинства в България,
- деца на мигранти и от други държави, членки на ЕС
- деца на български мигранти, живеещи в чужбина, които се завръщат в България
- За децата от традиционните малцинства – роми, турци и други, българският език не е чужд и не може да се изучава като чужд език. За да подобрят езиковите си компетенции, те имат нужда от езикова подкрепа – под формата на иновативни подходи в учебните часове, допълнителни занимания по интереси и други допълнителни часове, а учителите им имат нужда от подкрепа как да прилагат различни подходи и методики за езикова подкрепа. Това е и преобладаващото мнение в работната група.
- Ключово е обхващането в задължителните тригодишни подготвителни групи в детските градини и класове в училищата. При подходящо провеждане на възпитателното и образователното взаимодействие с децата, те биха усвоили книжовен български език в рамките на задължителното предучилищно образование и чрез допълнителна подкрепа в началните класове.
- Важно е да не се допуска допълнителна сегрегация на децата от традиционните етнически малцинства (роми и турци): те трябва да получат допълнителна подкрепа за усвояването на книжовния български език, без това да води до отделянето им от техните връстници от мнозинството.
- В работната група участват близо 40 представители на училища, ДГ, синдикати, работодатели, НПО и МОН. Всички те имат право да правят предложения и обсъждат идеи, дискусиите са конструктивни и отворени. Работата на експертните групи (Езикова интеграция е една от трите групи) все още тече и срокът не е изтекъл.
Относно дискусиите за езиковата подкрепа: необходимостта тя да се осъществява като допълнителни занимания по интереси, бе застъпена от почти всички участници – както от председателя на Амалипе Деян Колев, от председателя на Синдиката на българските учители Янка Такева, така и от всички учители и директори на училища, от другите НПО участници в Работната група. Представителите на МОН също застъпват тази идея. Групата обсъжда различни практики и подходи спрямо различните групи деца, но не е обсъждана промяна на действащия стандарт за обучението на българския книжовен език, който се спазва стриктно и последователно.
Разглеждайки необходимостта от допълнителна езикова подкрепа, Деян Колев подчерта, че тя трябва да бъде под формата на интерактивни занимания, с интеркултурен елемент, които да са интересни за децата и учениците. Например, театър, занимателни игри и други, чрез които децата ще усвояват книжовен български език по занимателен и практично ориентиран начин. Към този момент много от допълнителните занимания по български език (по Проект Подкрепа за успех/ Успех за теб, по Наредбата за приобщаващото образование и други) се провеждат като стандартни часове, което няма толкова голям ефект.
Деян Колев подчерта също така, че за децата от традиционните етнически малцинства (роми и турци), дори да живеят в сегрегирана среда (в отделни села или квартали), българският език не е чужд и напълно непознат: те гледат българска телевизия, интернет на български език и т.н. По-различно е положението при децата на мигранти (от арабските страни, Афганистан, Украйна) и други държави от ЕС. Трета е ситуацията с децата от български семейства, които са живели няколко години в чужбина (държави от ЕС, Великобритания, САЩ), обучавали са се в съответните училища и се завръщат със семействата си в България. За тези групи деца и ученици трябва да се намерят подходящи методи и средства за езикова подкрепа. При всички положения не бива да се допуска сегрегация в отделни паралелки на базата на езика!
Доктор Янка Такева аргументира необходимостта от езикова подкрепа, а не от изучаването на българския език като втори, с Конституцията на Република България, която постановява, че единственият официален език е българският. Има множество примери за успешни педагогически практики, чрез които децата с майчин език различен от българския, лесно наваксват езиковите дефицити.
Представителите на МОН подчертаха, че в ДОС за книжовния български език (в сила от 2016 година) ясно са дефинирани параметрите, според които българският може да бъде изучаван като втори – за мигранти, граждани на ЕС и трети страни. За българските граждани, чиито майчин език е различен, се предлага допълнителна езикова подкрепа.
Център Амалипе разбира, че темата е атрактивна и предполага създаване на фалшиви новини, особено в навечерието на предстоящата политическа кампания за местните избори, но призовава всички коментиращи, особено хората, от които се влияе общественото мнение (политици и др.) да не превръщат българското образование и българските деца в заложник на политически амбиции.
Автор: Деян Колев
Мнението на автора и тази статия категорично не могат да се възприемат като говорител и официално становище на работната група
Вижте още
Работни групи Качество на образованието и Езикова интеграция започнаха своята дейност
МОН: СПЕКУЛАЦИИТЕ С БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НЕГОВОТО ИЗУЧАВАНЕ В УЧИЛИЩЕ СА ВРЕДНИ И ОПАСНИ
Изображение: pixabay.com