Приета бе Стратегията на пропуснатите възможности

На редовното си заседание от 05.05.2022 г. Министерският съвет прие чрез свое Решение за Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите те (2022–2030г.). Въпреки настояването на гражданските организации не се предвижда документът да бъде гласуван от Народното събрание – така, както се случи с предходната стратегия през 2012г. И през последната трета процедура на обществено обсъждане на стратегията, провела се през март и април 2022 г., основните неправителствени организации, които участваха в процеса преповториха своите ключови предложения. Само едно от общо 67 предложения бе одобрено. Останалите получиха отговор „Не се приема“ или „Приема се за сведение“, което на практика означава същото. Така бе одобрена стратегия спрямо, която всички основни заинтересовани страни имат сериозни резерви. Макар да не е недоразумение, тя не вдъхновява и не предвещава сериозна промяна в изпълнението на политиките спрямо ромите. Какво предвижда новата стратегическа рамка и защо не бяха приети предложенията на гражданските организации към нея?

Предходните ромски стратегии

България бе една от първите европейски държави, която одобри своя „Ромска стратегия“ – Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество още през 1999 г. В последствие бяха одобрени Стратегия за образователна интеграция (2004 г.), Здравна стратегия за интеграция (2006 г.) и Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите (2007 г.). Всеобщо споделеното мнение на гражданските организации бе, че тези документи са изработени с реално участие на неправителствения сектор и на ромската общност. Въпреки това, те не бяха подкрепени с реално финансиране и не бе налична политическа воля за прилагането им. В резултат на това посочените стратегии бяха използвани преди всичко като „доказателство“ за наличието на политики спрямо ромите в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз, но не доведоха до видима промяна.

Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите

На 06.04.2011 г. Европейската комисия публикува Рамка на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите. Тя следваше подхода за социално включване, поставяйки цели в областите образование, здравеопазване, жилищни условия и заетост. Рамката изискваше от националните правителства да приемат свои национални стратегии. В съответствие с това изискване България изработи своя Национална стратегия на Република България за интеграция на ромите. Гражданските организации и ромската общност участваха активно в нейната подготовка, като се включиха в работната група по изготвянето на документа заедно с институциите, организирани бяха дискусии на регионално и местно ниво. По предложение на неправителствения сектор стратегията бе гласувана чрез Решение на Народното събрание от 01.03.2012 г.

Новата Европейска рамка за ромите: новите възможности предложени на национално и европейско ниво

През октомври 2020 г. Европейската комисия публикува обновена Европейска рамка за национални стратегии за равенство, приобщаване и участие на ромите. Тя комбинираше подхода за социално включване с борбата срещу дискриминацията и анти-ромския расизъм, изискването за отчитането на многообразието в ромската общност (включително правата на ромската жена) и насърчаването на ромското участие. През март 2021 г. Европейската рамка бе доразвита чрез Решение на Съвета на ЕС.

Подготовката на българската Национална ромска стратегическа рамка: трудният консултативен процес

През декември 2020 г. Секретариатът на НССЕИВ (който е и Национална контактна точка) публикува за обществено обсъждане първи работен вариант на Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите. Той бе изработен без участието на гражданските организации и предвиждаше документът да бъде гласуван единствено от Министерски съвет в навечерието на предстоящите парламентарни избори през март 2021 г. Проектодокументът бе критикуван от всички, участвали в общественото обсъждане организации и експерти заради ниското му качество и невключващия процес на подготовка. Становището на Център „Амалипе“ от 2021г. вижте тук, Становището на Център „Амалипе“ относно процеса на подготовка вижте тук.

В отговор на направените предложения, през февруари 2021 г. бе сформирана работна група за подготовка на новата стратегия със заповед на вицепремиера и председател на НССЕИВ Томислав Дончев. В нея участваха представители на основните институции на експертно (а не на политическо) ниво, както и някои от ромските организации. Поради липсата на политическо участие от страна на правителството останалите ромски организации отказаха да се включат в работната група.

През следващите месеци двете служебни правителства, назначени от президента Радев не приеха  обновената Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите. В нея бяха подобрени някои части (включително бе подготвена глава „Равноправие на ромската жена“ по предложение на Център „Амалипе“ и Мрежата за интеграция на ромите), но не бяха включени основните предложения на гражданските организации.

След одобряване на редовното правителство на Кирил Петков, процесът на подготовка на новата Национална стратегическа рамка и плана за действие към нея бе рестартиран. Вицепремиерът и председател на НССЕИВ Калина Константинова организира онлайн дискусия с гражданските организации в началото на февруари 2022 г. На 15 февруари 2022 г. тя се включи в дискусия, организирана от Център „Амалипе“ и Фондация „Фридрих Ебърт“, заедно с народни представители от всички парламентарни сили и ред други институции. Така в края на март 2022 г. бе публикувана за обществено обсъждане за трети път Националната стратегия и Плана за действие към нея. Оказа се, че по стратегическия документ не са правени никакви промени; някои промени са направени единствено по Плана за действие.

Както посочихме по-горе, основните граждански организации, участващи в процеса отново преповториха своите предложения: Националната мрежа на здравните медиатори, Асоциация Интегро, Хабитат България, Тръста за социална алтернатива, Център „Амалипе“ и други. Предложенията отново не бяха приети. Справка за проведените обществени консултации вижте тук.

Новата Национална стратегия и Плана за действие към нея: пропуснатите възможности

Одобрената на 05.05.2022 г. Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите пропуска някои от основните възможности, препоръчани от Европейската комисия и Съвета на ЕС. В нея на практика не са включени темите за борба с анти-ромския расизъм и насърчаване на ромското участие. Въпреки предложението на Европейската комисия в държавите с многобройно ромско население това да бъдат не само хоризонтални приоритети, но и специфични глави и въпреки че до последно ромските организации предлагаха конкретни текстове за тези глави, те не бяха одобрени. Само номинално е включена глава за „Равноправие на ромската жена“: самата глава не съдържа конкретни цели и дейности, въпреки направените множество предложения. Така и не стана ясно коя е причината, поради която тези евристични нови моменти в Европейската рамка не намериха място в българската стратегия.

Новата стратегия отстъпва и на едно от важните достижения на предходната – одобряване чрез акт на Народното събрание. Въпреки че до последния момент ромските организации настояваха за това, правителството няма да предложи стратегическия документ в Народното събрание. Формалният аргумент е, че и Националната програма за развитие България 2030 е одобрена само с акт на изпълнителната власт. Посоченото отстъпление има, както символна стойност (показва намаляване на и без това слабата политическа решителност за политики спрямо ромите), но и конкретни практически измерения. Така например новата Национална стратегия може да бъде променяна или дори отменена на всяко следващо заседание на Министерски съвет. Тя трудно може да ангажира институциите извън изпълнителната власт, като например общините, Комисията за защита от дискриминация, националния омбудсман и ред други.

Одобреният план за действие има ниска добавена стойност. Той е преди всичко прескриптивен документ, който описва програмите и дейностите, които институциите и сега правят по отношение на уязвимите групи. Неговата прескриптивна стойност, т.е. възможността да бъдат предписани нови дейности и ангажименти на практика е сведена до нула.

 

Автор: Деян Колев

 

Вижте още:

Националната стратегия за приобщаване, равенство и приобщаване на ромите, одобрена на 04.05.2022 г

План за действие към Националната стратегия

Становище на Център „Амалипе“ относно Националната стратегия от април 2022г.