Представители на централната, областната и местната власт се явиха на „Парламентарен контрол“ пред председатели на ученическите парламенти от Северна България
Какви са възможностите за гражданско участие на младите хора и по какъв начин те могат да влияят на решенията на политиците на национално, областно и местно ниво бяха дискутирани по време на Интеркултурната младежка академия за гражданско участие и толерантност, организирана от 10 – 13 ноември 2022 г. в град Дряново. „Какво Ви костваше в личен и професионален план участието в политиката?“ бе другия въпрос, който председателите на ученически парламенти от Северна България отправиха към представители на централната, областната и местната власт. За да разговарят с тях дойдоха народните представители Красимир Вълчев и Елисавета Белобрадова, областният управител на област Габрово Кристина Сидорова, Георги Маринов (началник на РУО Габрово), заместник кмета на град Дряново Николай Карагьозов, Нели Николова (общински съветник от община Антоново).
„Парламентарен контрол“ бе наречена сесията, в която учениците отправиха своите въпроси пред представителите на властта. Тя се проведе на 11 ноември (петък). Модераторът на дискусията Деян Колев благодари на отзовалите се институции за това, че в края на работната седмица са приели поканата за разговор с активните младежи. Той обърна внимание на факта, че председателите на ученическите парламенти са спечелили доверието на своите съученици и че по време на младежката академия те са се доказали като истински младежки лидери.
Представителите на основните институции, имащи отношение към образованието и младежките политики представиха своите правомощия и възможностите за гражданско участие. Най-непосредствено то може да бъде на местно ниво, но дори и там възможностите рядко се използват. Така например гражданите могат да присъстват на всяко заседание на общинския съвет и да поставят свои въпроси. Обсъждането на общинския бюджет винаги е предшествано от публична дискусия, която се обявява на сайта на съответната община. Общинският съветник Нели Николова сподели, че почти навсякъде тези дискусии са малобройни и че е задължително всички предложения, отправени по време на дискусиите да получат официален отговор. Много често тези предложения наистина биват взети под внимание и затова съм изненадана, че гражданите почти не участват в тях, сподели Николова. Тя посочи също така, че всяка община отделя ресурс за младежки инициативи и апелира към младежките лидери да бъдат активни и в това отношение.
Богат опит за участие и иницииране на младежки дейности сподели и заместник кмета на община Дряново Николай Карагьозов. Започвайки от екологични инициативи и дейности за популяризиране на родния град като туристическа дестинация, той е станал популярен сред местната общественост и имено затова е бил поканен да заеме позицията на заместник кмет. Господин Карагьозов също апелира към младежите да бъдат активни по своя неподправен начин и с вярата, че могат да променят живота на своите общности.
В Народното събрание често гостуват ученици и те могат да присъстват, както на пленарни заседания, така и на работните срещи на парламентарните комисии, посочи народният представител Елисавета Белобрадова. Тя сподели своя опит от гражданската си активност като родител, който се бори за по-добро образование на всички деца. Именно тази гражданска активност (включително чрез социалните мрежи) е довела до желанието за включване в политиката.
Председателят на Комисията за образованието и науката Красимир Вълчев отговори на множество въпроси, които бяха адресирани към него по-скоро в качеството му на бивш министър на образованието. Младежите питаха защо учебниците са написана на академичен стил, а в учебните програми има ненужно много неща. Господин Вълчев се съгласи, че са необходими много сериозни промени, насочени към опростяване на програмите. В съвременната дигитална епоха е важно училището да формира умения за откриване на информация и преценка до колко тя е достоверна, а не да се „налива“ огромно количество информация. Той не скри факта, че всеки опит определени теми да отпаднат от учебното съдържание почти винаги среща съпротивата на определени групи учители в съответната област. Въпреки това опростяването на учебното съдържание и насочването към формирането на умения е обективна потребност; колкото по-скоро това се случи, толкова по-качествено ще стане българското образование.
Отговаряйки на въпроси за бъдещето на Националната програма за подкрепа на образователните медиатори, Красимир Вълчев подчерта, че образователната система изпитва остра нужда от
позицията на образователния медиатор и със сигурност няма да се допусне „времева дупка“ във финансирането на заплатите на медиаторите и социалните работници след края на Националната програма. От 1 януари трябва да стартира новият проект на МОН, който замества Подкрепа за успех. Но според господин Вълчев е по-добре също така да бъде продължена Националната програма като по нея да бъде подсигурено основното заплащане на медиаторите/ социалните работници, а чрез европейския проект заплатите им да бъдат увеличени на базата на допълнително свършена работа. Подобна позиция зае и председателят на Амалипе Деян Колев, който подчерта, че Европейската комисия настоява Българското правителство да покаже ангажимент към финансирането и устойчивостта на позицията на образователния медиатор. Народните представители Вълчев и Белобрадова се ангажираха да осъществят необходимите контакти с МОН в тази насока.
Интеркултурната младежка академия за гражданско участие и толерантност събра над 130 ученици (председатели на ученически парламенти и активни доброволци на Център Амалипе), както и придружаващите ги учители и образователни медиатори. Тя бе организирана от Център Амалипе между 10 и 13 ноември в град Дряново за участниците от Северна България. Повече информация за събитието вижте тук. Аналогично обучение за представители на ученическите парламенти от Южна България ще бъде проведено от 17 до 20 ноември в град Стара Загора, повече информация прочетете тук.
Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” се реализира с подкрепата на Public Diplomacy Small Grants Program of the State Department чрез Посолството на САЩ в България. Презентация за проекта и основните дейности можете да видите тук.