Още за предложените промени в ЗПУО
На 23 май МОН публикува за обществено обсъждане предложение за промени в основния образователен закон. Важна част от тях са текстове, които се отнасят до десегрегацията, езиковата подкрепа, образователната интеграция: анализ вижте тук. Предложението се отнася и до множество други теми, които биха засегнали цялата образователна система. Макар че много от текстовете предполагат относително малки и нефундаментални промени, те имат отношение към важни теми, като видовете училища, учебниците, квалификацията на педагогическите специалисти, кариерното ориентиране и ред други. По-долу излагам разсъждения по някои от тях.
Възможността за повтаряне на 1 клас
Настоящият текст на Закона за предучилищното и училищното образование не позволява повтаряне на класовете от началния етап. Причините зад това решение на законодателите са многократно дискутирани: повтарянето в толкова ранна възраст формира негативно отношение към целия образователен процес, нагласата на ученика, че „не се справям“ и по същество отваря писта за ранно отпадане. Въпреки това, огромната част от началните учители смятат, че липсата на повтаряне е предпоставка за последващите лоши резултати на учениците.
МОН предлага занапред първокласниците да могат да повтарят еднократно 1 клас. Това е предвидено в нова алинея 1 към чл.124: „(1) Учениците от I клас, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма по Български език и литература, повтарят класа, но не повече от веднъж.“
Остава отворен въпросът дали предвиденото е най-доброто решение на обективния проблем с несправянето на част от учениците. Наблюденията на мнозина учители е, че големият проблем се появява преди всичко, ако ученикът не е редовно в училище и отсъства често поради една или друга причина. Проектозаконът не прави разграничение между отсъстващите и редовните ученици. Има логика възможността да повтарят първи клас да бъде предвидена най-вече за учениците, които не са усвоили компетентностите по БЕЛ и имат определен процент на отсъствия от училище, били те извинени или не извинени. Това би стимулирало родителите да подсигуряват редовното присъствие в училище на техните деца. Освен това, би окуражило учителите да прилагат нетрадиционни форми на преподаване, които правят учебния процес по-интересен и в същото време водят до ефективно усвояване на компетентностите по БЕЛ: например театър, форум-театър и т.н.
В допълнение, промяната в ЗПУО предвижда и възможността за езиков клас и за повтарянето му. Макар и теоретично, това би означавало възможност един ученик да бъде две години в езиков клас и още две години в първи клас, което ще е сигурен начин този ученик да не продължи образованието си във 2 клас…
Математическите гимназии и ранното профилиране
Промените в ЗПУО предвиждат създаването на „нов“ вид училища, а именно математически и природоматематически гимназии. Всъщност, такива гимназии и сега съществуват, но като профилирани гимназии с прием от 8 клас. При подготовката на ЗПУО преди десетилетие бе допуснат компромис тези профилирани гимназии да могат да осъществяват и ранен прием от 5 клас. Но учениците трябва отново да кандидатстват след 7 клас. Посоченият компромис не бе допуснат за други видове профилирани гимназии, като езиковите, хуманитарните и други.
Предлаганите понастоящем промени са доказателство за това, че компромиси в законодателството не бива да се допускат, защото водят до тяхното задълбочаване и до объркване на цялата система. Съгласно промените МГ и ПМГ ще могат да приемат ученици още от 5 клас, както и да разширят приема с нови паралелки след 7 клас. Това би имало негативен ефект поне по две причини. Първо, говорим за твърде ранно профилиране, което със сигурност не е в интерес на децата. Вероятно е в интерес на амбициозните родители, но едно дете в 5 клас едва ли следва да бъде предопределено като бъдещ математик или природоизследовател. От тук стъпката до въвеждане на възможност за прием в посочените гимназии още от 1 клас е само една или дори половин. След това ни остава да видим дали ще се реализират футуристични филми, като „Гатака“ и други. Второ, този вид твърде ранно профилиране се отразява негативно на основните училища, както и на другите училища: „изсмуква“ от тях някои от най-добрите ученици. Това води до задълбочаване на образователните неравенства, до „разтваряне на ножицата“ между различните видове училища и до цялостно занижаване на успеха. ОИСР многократно е подчертавала, че резултатите по PISA са най-ниски в образователните системи с най-ранно профилиране.
Отделно от това, можем да очакваме, че подобен вид компромис може да бъде направен и с езиковите гимназии: същите аргументи могат да важат и за тях…
Занижена роля на Обществените съвети
Промените не касаят експлицитно Обществените съвети към училищата и ДГ, но индиректно отнемат някои от техните правомощия. Така например учителят вече няма да съгласува с тях учебниците, които ще използва.
Факт е, че понастоящем голямата част от Обществените съвети не функционират според начина, който е предвиден в ЗПУО. Реалното съгласуване на учебниците с Обществените съвети е по-скоро изключение (както и съгласуването на училищния бюджет и още ред други важни правомощия). Означава ли това, че посочените правомощия трябва да бъдат отнети от органа, който представлява родителите? Въпросът е по-скоро реторичен. Вместо да отнема правомощия от родителите, МОН би следвало да помисли как да ги овласти и да повиши техния капацитет. В крайна сметка родителите са единият от трите ъгли на образователния триъгълник „ученик-родител-учител“ и без тях той не би могъл да бъде триъгълник…
Въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“
Една от важните промени, които прокарва предложеният текст на ЗПУО е въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“, около който се провеждат активни дискусии през последните седмици. Очевидно е, че родителите, педагозите и цялата общественост са силно разделени по тази тема, но е ясно, че без промяна в ЗПУО този предмет не би могъл да се случи. Най-малкото, няма как да бъде задължителен и да предлага конфесионална програма.
Предложените промени в образователния закон въвеждат заложеното в концепцията за предмета „Добродетели и религии“, която МОН публикува за обществено обсъждане на 7 май (информация вижте на https://amalipe.bg/dobrodeteli-religion/ ). Ако промените бъдат одобрени, предметът ще бъде задължителен, като родителите ще могат да избират между програми по „Православие“, „Ислям“ и неконфесионалната програма „Добродетели/ Етика“. Предложените текстове оставят множество неотговорени въпроси: до кой клас ще се изучава предметът, ще има ли възможност родителят да не избере нито една от трите програми, от коя година ще започне този предмет и т.н. Очевидно е, че задължителното изучаване на „Добродетели и религии“ още от есента на настоящата година няма как да се случи – чисто времево законът едва ли би могъл да бъде променен до тогава, а и при евентуална скоростна промяна (помним, че последната промяна в ЗПУО от 7 август 2024г. се случи в рамките на един ден на първо и второ четене) със сигурност няма да има време за подготовка на учебните програми, на учебници, както и за обучения на учителите. Остават и сериозните притеснения дали това няма да доведе до напрежение в смесените райони, защо се прави без пилотиране в голям брой училища и т.н.
До 23 юни всички заинтересовани страни, експерти и граждани могат да изпращат коментари и предложения към публикувания от МОН текст на n.tzekova@mon.bg, p.ivanova@mon.bg или e.kostadinova@mon.bg.
Автор: Деян Колев
Вижте още:
Какво предлагат промените в ЗПУО относно образователната интеграция?