Моето мнение има значение – Асиана Кръстева
Представеното по-долу есе получи Втора награда в трета възрастова група – Категория есе, в ученически конкурс “Моето мнение има значение”. Тази година той се провежда в рамките на Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” реализиран с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България.
Автор: Асиана Кръстева, 15 г., Средно училище “Васил Левски” гр. Ябланица
Моето мнение има значение
„Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто!“ /Деяния на светите апостоли, 10 глава/
„Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите…“/Европейска конвенция за правата на човека, член 10/
Като категорично вярвам в свободата на словото, същевременно мисля, че никой няма правото на „мнение“, явяващо се обида, оскърбление и крайно отхвърляне на базата на външен вид, пол, семеен модел, етнос и раса. Ако моето мнение има значение, то бих отбелязала, че подобен вид „наратив“ е белязан с т.нар. „език на омразата“. Именно такъв тип език е дълбоко погрешен по самата си природа: ако вземем за пример фразата „циганите са крадливи“, то излиза, че на една общност, по силата на етническата ѝ определеност, тоест по природа, е присъщ порокът крадене.
Но както има диагноза за заболяването, така има и симптом за пробуждането. И наистина доскоро ме гризеше подозрението, че включително и хора от моята среда са възпитани в потребителски и консуматорски тип примитивна култура, дори в малко прекалената за мен ранна сексуална свобода. За моя голяма радост, изглежда, това не се оказва съвсем вярно, защото има /смея да твърдя/ отделни личности, участващи достатъчно будно, достатъчно съзнателно и донякъде дисциплинирано в опита да се впишат, да се интегрират /както обичаме да се изразяваме/ в гражданското общество.
Ако моето мнение има значение, то още в настоящия момент заявявам, че омразата и дискриминационните слова не са ни нужни: на мен, на теб, на когото и да било…По нелекия път на човешката раса, към която всички принадлежим, дискриминацията (от лат. discriminatio – „правене на разлика“) е поставила срамни знаци, ужасяващи статистики и черни „сюжети“. От друга страна, не искам думата “дискриминация“ да продължава да „живее“ в активния ми речников запас. Не я харесвам тази дума, защото има нещо дяволско в нея. Да, точно така – нали самият дявол подтиква към разделение и отрицание на съвършено създадения в своето единство Божествен свят… А и всички сме равни пред лицето на Бог. В Евангелието на Матей Христос поучава евреите да не казват, че Авраам е техният баща, защото Бог може и от камъните да издигне „чеда на Авраам“. Дали Аспарух, поставяйки основите на нашата родина – България, е гледал на своя народ като на съвкупност от различни етноси?! Едва ли…
А онези, които се самоопределят като нещо различно – да спрат да се самоизолират. Моето мнение е, че когато „другите“ престанат да се оразличават, точно в този момент ще рухнат клишетата и ще се разпаднат рамките, в които обществото е свикнало да ги поставя. И дискриминацията ще бъде притисната до стената, след което ще я принудим да си отиде.
Мисля, че моето мнение има значение и затова вярвам, че светът около нас и в нас самите се променя – ценностите и приоритетите се пренареждат, хоризонтите просветляват и под слънцето започва да се намира достойно място за всеки.
Родителите ни, може да са обикновени, работещи хора, но полагат загриженост и обич в „отвоюване“ на по-добро настояще и по-добро бъдеще за нас, защото самите те не са ги имали.
Самата аз искам не само да уча, но и да продължа образованието си, като моето лично мнение е, че образоваността е начин да те приемат без предубедености в едно равнопоставено гражданско общество.
Да, трябва да се обръща внимание на образованието. Моето мнение е, че в ромските среди ценностната пирамида трябва да бъде преобърната, за да се постигне успех в образователната сфера. Начинът на мислене не трябва да робува на модела “няма да учиш, тъй като ще помагаш на семейството си. То ще те научи на занаят.”, а е необходимо да се трансформира в “ще гладувам, но ще те изуча”. Убедена съм, че сред ромите има мнозина, искрено опитващи да се променят, да станат солидни и уважавани хора. И тези хора доказват по един категоричен начин, че могат да бъдат ценени в своята родина – България.
Каква волност има в ромските песни и танци… И свобода, защото, когато ромите пеят, свирят или танцуват, те носят със себе си свободата. И по този начин те доказват, че са граждани не само на нашето, българското, общество, но и граждани на света – лекари, учители, инженери, поети, композитори, журналисти, певци. Нека спомена имената на проф. д-р Чирков, поета Усим Керим, поетесата Ибрахим Сали, Мехмед Мерджан, Асен Мерков, Васил Чапразов, писателката Виолета Драганова. Най-добрите наши български акордеонисти са роми – Борис Карлов, Ибро Лолов, Трайчо Синапов. И в настоящия момент Иво Папазов за нашия и външния свят е “извънземен”.
И ако моето мнение има значение, то и тяхното мнение ще има значение във всичко – в свобода на избора, на словото, на действията. Когато хората са лишени от един вид свобода, в замяна те имат друг вид свобода. Такива хора са ромите, които имат свободата да пътуват, без да знаят много често накъде тръгват…
Повече за награждаването и класираните творби, вижте тук:
Повече за конкурса вижте тук:
Център Амалипе обявява ученически конкурс на тема “Моето мнение има значение!”
Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” се реализира с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България. Презентация за проекта и основните дейности, можете да видите тук