Моето мнение има значение – Дамла Кемик
Представеното по-долу есе получи Трета награда в трета възрастова група – Категория есе, в ученически конкурс “Моето мнение има значение”. Тази година той се провежда в рамките на Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” реализиран с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България.
Автор: Дамла Кемик, 17 г., СУ “Н.Й. Вапцаров” гр. Айтос
Моето мнение има значение
Защо е важно да имаме собствено мнение? Може би, защото това ще ни откроява от тълпата. Ще имаме активна позиция спрямо случващото се около нас, ще бъдем способни да се противопоставим на несправедливостта и ще се бунтуваме срещу хората, които ограничават свободата ни. Това означава да бъдеш личност. Да бъдеш гражданин!
Всички хора сме индивидуални и неповторими. Този факт донякъде оцветява света и мирогледа ми. Разкрасява го! Представяте ли си да живеем в свят с еднакви хора, еднакви дрехи, еднакви къщи… Колко скучен щеше да бъде тогава животът, нали?
Как се става гражданин? За човек, който почти е навършил пълнолетие, бих казала, че се интересувам от отговора на този въпрос. Трябва да познавам законите на страната си, да зная правата си, да имам поглед върху политиката, властта и управлението. Не искам да бъда от онази част на обществото, която няма мнение и чака промяната да се случи без негово участие, или от другата, която лесно се поддава на лъжи и манипулации. Искам да бъда активен гражданин, за да мога защитавам себе си и хората около мен.
Гласуват ли всички? А колко от тези, които го правят не продават гласа си? Това не ни ли прави безотговорни граждани? Много лесно е да обвиним тези, които купуват гласовете – на практика това са всички политически партии. Но ако се замислим по-задълбочено, ще стигнем до извода, че тези политически некоректни лидери сме си ги избрали ние, те са наши народни представители. Изводът е плашещ – какво общество сме ние тогава?! Говорим за права, а бягаме от отговорност. И тук се питам аз- само ние ли бягаме от нея? Народните представители не могат да сформират правителство от почти 2 години. Като един млад гражданин на България, това ме обърква. Аз ще упражнявам правото си на глас, но като те не могат да се вземат в ръце и да бъдат единни в името на България и българската нация, каква промяна ще имаме?
Важно е да осъзнаем също, че за да се развива и разбира едно съвременното общество, то трябва първо да има лоялно отношение към страната си, която принадлежи по равно на всички нейни граждани. Една от привилегиите на нашето съвремие е европейското ни гражданство, което е установено с цел да сме по-активно действащи личности в социалния, икономическия и културния живот. Всички граждани на нашата многоетносна държава имат равни права пред закона и управниците и именно това ни прави свободна нация.
Съществуват хора, които пренебрегват обстоятелството, че някои хора са част от друг етнос. Те притискат различните от тях и ги мачкат по всевъзможни начини. Стремежът им е да заличат уникалните им личностни характеристики, за да ги слеят с тълпата. В България ромите са жертва на дискриминация и понякога накърняват правата и достойнствата им. Но не живеем ли всички в свободна пълноправна държава? Живеем в свободен свят и трябва да отстояваме извоюваното право. Заобиколени сме от много и най-различни хора, всеки по своему различен. Когато човек се научи да бъде толерантен към себе си, той става толерантен и към другите, никога не би причинил на другиго онова, което не би сторил на самия себе си. В тази среда можем да намесим и уважението. Човек, уважаващ себе си, задължително трябва да притежава толерантност. В моето училище учат и роми. Идвайки в нашето училище те попадат в атмосфера на добронамереност и сърдечност, без междуличностни конфликти и враждебност. Благодарение на нашите учители, които ни учат да ценим преди всичко човека у другия.
Какви ли сме и в очите на чужденците? Бай Ганьо е навсякъде- огледалото на българската национална идентичност. Съжалявам този съвременен образ не защото мисля, че съм по-възвишена от него – напротив, всички сме равни- съжалявам го затова, че няма култура, ценности, морал, нито елементарно възпитание. Вечно търсещия изгода и „келепир“ българин не е останал в историята или по страниците на Алеко-Константиновата творба – той е сред нас. Чужденците са впечатлени от нашата природа и култура и нашето гостоприемство. Ала европейци сме, но по нищо не ни личи. Държанието ни спрямо нашата държава е отвратително. Ние оплюваме родното, но боготворим чуждото. Радваме се на чистотата и поддържаните улици на другите държави, но при връщането си в България първата ни работа ще бъде да си хвърлим боклука на земята.
Речта ни на изразяване е доста особена. Сатира или ирония изразяваме? Не съм сигурна, но всички тези думи би накарали патриархът на българската литература да се изчерви. Речта на омразата е в разрез с основните ценности на демократичното общество. Тя подтиква или оправдава нетолерантността срещу определени хора на основата на идеята, че тези хора са различни поради определени свои характеристики. Но повечето хора не осъзнават, че това е подсъдимо. В ежедневието си сме заобиколени от език на омразата – на улицата виждаме грубо отношение към конкретни етнически групи, в училище и на работното място се срещаме с нетолерантни хора, но в обществото ни настъпва сериозен проблем, когато рамката, задавана от медиите, също е изпълнена с език на омразата.
Езикът на омразата е навсякъде около нас и трябва да бъде спрян. В съвременния свят има сериозни проблеми от всякакъв вид – екологични, политически, икономически… и единственият начин да се справяме с тях е да бъдем едно цяло. Не бива да се взираме в различията помежду си, защото се нуждаем един от друг. Имаме нужда от всякакъв вид хора за справяне с тези проблеми и така наречени „странности” на хората или различията между тях могат само да ни помогнат, обогатят и усъвършенстват. Трябва да бъдем добри и достойни граждани!
Повече за награждаването и класираните творби, вижте тук:
Повече за конкурса вижте тук:
Център Амалипе обявява ученически конкурс на тема “Моето мнение има значение!”
Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” се реализира с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България. Презентация за проекта и основните дейности, можете да видите тук