Моето мнение и моята цел – Шени Давидова
Представеното по-долу есе получи Първа награда в трета възрастова група – Категория есе, в ученически конкурс “Моето мнение има значение”. Тази година той се провежда в рамките на Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” реализиран с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България.
Автор: Шени Давидова, 8 клас, Обединено училище “Добри Войников” с. Победа
Моето мнение и моята цел
Мнението ни дава възможност за разсъждение, за изразяване на отношение. Мнението е емоционално оцветено.
Да имаме мнение и да го изразяваме е право, което притежаваме, което ни позволява да бъдем различни. Мненията могат да бъдат насочени към отделни проблеми – лични и обществени. Те са различни както всички имаме различни вкусове и харесвания. Това, което е правилно за един човек, може да бъде добро или лошо за друг. Изказването на мнение и зачитането на чуждата позиция е важна, защото може да доведе до промяна или може да обедини хората. Изслушването на другите е ценно, тъй като различните гледни точки могат да бъдат полезни или могат да променят идеята или разбирането на дадена ситуация, или решение.
Моята лична кауза е моето образование. Ромка съм, сложена съм под общ знаменател с другите, включена съм в капсулата на общността. Разбирам всички. За да притежаваш, изразяваш и защитаваш собствено мнение, трябва да осъзнаваш своята отговорност, към своите претенции. Всеки има кауза за която се бори дори да не осъзнава това. Зоната на комфорт е много удобна, но дори и там всеки има очаквания. Без лично мнение очакванията никога няма да бъдат реалност. Трябва да не очакваме, че останалите ще одобрят и харесат начина ни на живот или действията ни. Не приемам ничие мнение прекалено лично и се старая да не завися от мнението на околните. Не очаквам да бъда харесвана от всички искам да съм уникална. Аз, като млад човек мисля че съм готова да работя в насока личното ми мнение да достигне до всеки мой приятел или познат, за да добият смелост, да накарат другите да се вслушват в тяхното мнение, защото то има значение не само за тях , но и за общността – ромската.
Да, аз имам мнение и го изразявам, то е моя собственост и имам право да го защитавам. Как разбрах това? Разбрах го от един от учителите, които са извън рамката, които са от втория вид. Както казва Робърт Фрос: „Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето.“ Животът наистина може да се подобри. Да прескочиш бариерата, в самия теб, да се отвориш към света, да добиеш самочувствие и смелост за себеизразяване, да повярваш, че твоето мнение има значение.
Почувствах се свободна и самоуверена за предстоящото. До този момент дори мечтите ми бяха скромни – да уча, да се срещам с приятели, да разговарям. Може би семейството ми е имало право да налага ограничения на личната ми свобода. Свободата е с широки граници и ако я получиш и преминеш през тези граници, тогава кому е нужно твоето мнение и за кого и за какво ще има то значение. Движа се в тези граници, но мога да скачам до небето. Не съм тъжна. Използвах по най-добрия начин ситуацията в която се озовах. Може би тук трябва да вметна, че аз съм талантлива. Не искам да скромнича от лицемерие. Мога да пея, да танцувам, а какъв артист съм само. И за какво ми е нужно това, като няма начин да го покажа. Моите приятели и съученици, певци, актьори пътуваха, посещаваха фестивали, запознаваха се с нови приятели, виждаха много нови места. А, аз!? И …
Осмелих се да се изправя пред моя справедлив, но строг баща и смело да изразя желание и мнение. Понякога мнението на един човек може да промени разбирането на друг. Използвах неотменимото си право да кажа това което чувствам, защото никой човешки закон не може да попречи на създаването на мнение. Животът може да се подобри, когато хората се слушат какво казват, независимо дали съгласни един с друг или не. Родителите ми зачетоха моята позиция. Изслушаха ме. Въпреки различните гледни точки разговорите ни бяха ценни, защото промениха виждането и разбирането на проблема. Защитих своя светоглед въпреки респекта и страха който изпитвам към родители ми, защото всеки има право на избор – дори и аз! Сега мога без притеснение да изкажа желание, да поискам да пътувам, да гостувам на своя приятелка с която водим много ценни и за двете ни разговори. И може би най-важното за мен – аз искам и знам, че ще продължа своето образование до край, до завършване на 12 клас. Още веднъж родителите ми ме подкрепиха, зачетоха моето мнение. От малка имам мечта – да бъда абитуриент. Да имам бал, да бъда с красива рокля, всички мои близки и приятели да са с мен на този толкова вълнуващ момент. Вече съм спокойна, чувствам се готова да мечтая и сбъдвам, да изказвам мнение и да постигам цели.
Позволявам на хората да си мислят, че знаят всичко за мен, какво мечтая, какво харесвам, но само на определени хора аз доверявам своите мечти. Пътуването към моята значима цел продължава. Срещам хора съгласяващи се с мен, приемащи моето мнение и други, които го подлагат на съмнение. Но все пак знам, че моето мнение има значение.
Отстояването на собственото мнение е постижима задача.
Повече за награждаването и класираните творби, вижте тук:
Повече за конкурса вижте тук:
Център Амалипе обявява ученически конкурс на тема “Моето мнение има значение!”
Проект “Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност” се реализира с подкрепата на Държавния департамент чрез Посолството на САЩ в България. Презентация за проекта и основните дейности, можете да видите тук