Операция „Модернизация на професионалното образование и обучение“: какво предвижда и от кога?

Седемдесет милиона лева ще инвестира новата Програма Образование в операция, която има за цел да подпомогне адаптирането на професионалното образование и обучение спрямо динамиката на пазара на труда. Тя ще бъде реализирана в национален мащаб като „системен проект“ на МОН и се предвижда да обхване близо 400 училища, предлагащи професионално образование. Това стана ясно след като на своето заседание от 23 юни 2022г. Комитетът за наблюдение на ОПНОИР одобри Критериите за избор на операция „Модернизация на професионалното образование и обучение“. Какво предвижда операцията?

Следва да отбележим, че Критериите за избор на … са най-общата рамка на предстоящия системен проект. Неговите конкретни параметри ще бъдат разписани от дирекция „Управление и изпълнение на проекти“ на МОН, определена като конкретен бенефициент на операцията. Партньор по нея ще бъде и Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Предвижда се системният проект да започне още през новата учебна година и да продължи до 2027г. В него ще могат да участват, както професионалните гимназии, така и другите училища, предлагащи обучение по професия (СУ, ОбУ).
Като цел на операцията е записано „да подпомогне адаптирането на професионалното образование и обучение спрямо динамиката на пазара на труда и да подкрепи развитието на уменията за професиите на настоящето и бъдещето.“ В съответствие с това специфичните цели са:
1. Модернизиране на ПОО спрямо динамиката на пазара на труда чрез съвместна работа между училища и други доставчици на ПОО, бизнеса и други институции;
2. Повишаване на уменията и компетентностите на педагогическите специалисти по професионална подготовка и на учениците в системата на професионалното образование и обучение в партньорство с бизнеса;
3. Повишаване привлекателността на професионалното образование и обучение.

Критериите предвиждат изпълнението на следните дейности:

Дейност 1. „Разработване и прилагане на нов Списък на професиите за професионално образование и обучение (СППОО), Държавни образователни стандарти (ДОС), учебни планове и програми, национални изпитни програми…

Дейност 2. „Въвеждане на компетентностни профили на учители и преподаватели по професионална подготовка и обучението им по специфични за професията умения“: Предвижда се учителите и преподавателите по професионална подготовка в училищното ПОО да бъдат обучени да преподават по новите учебни програми и да придобият определените компетентности за преподаване в компетентностния профил за определените сектори.

Дейност 3. „Въвеждане на гъвкави пътеки, микро-квалификации и кредити в ПОО с цел мобилност и проходимост между професии, сектори и образователни нива“: тази иновативна дейност предвижда разработване и въвеждане на микро-квалификации и кредити в ПОО с цел мобилност и проходимост между професии и сектори и между образователни нива, е насочена към учениците. С въвеждането на микро-квалификации, отчитащи реалните нужди на пазара на труда и социално-икономическите проблеми, се предвижда да подпомагат въвеждане на кредитна система в ПОО. Предвид това, че ДОС са структурирани въз основа на резултатите от ученето, ще се определи тежест в точки, които да се присъждат като кредити, след полагане на изпит или валидиране на степен на постигане на съответните резултати от ученето. С въвеждане на кредити в ПОО, се цели улесняването на признаването и валидирането на придобитите знания и умения и предоставяне на възможност за хоризонтална и вертикална проходимост в системата на квалификациите, като част от модернизиране на професионалното образование.
В рамките на дейността се предвижда и разработване и въвеждане на гъвкави пътеки във връзка с високия дял на преждевременно напусналите училище в системата на ПОО, като ще се реализират действия за предотвратяване на отпадането от училище. Тези действия ще бъдат насочени предимно към задържане на интереса на учениците в учебния процес и преодоляването на пропуските в обучението. Следва да подчертаем, че понастоящем процентът на отпадащите в професионалните гимназии е двойно по-висок от средния за страната. В това отношение професионалните гимназии се сблъскват с множество предизвикателства, свързани с това, че много от тях обучават ученици от бедни семейства и семейства с нисък образователен статус. Въвеждането на гъвкави пътеки, които позволяват задържане в класните стаи и производствените фирми на застрашените от отпадане е изключителна важна необходимост.
За преодоляване на риска от отпадане от училище на учениците ще се прилагат гъвкави пътеки за повторно включване в ПОО. В тясно сътрудничество със семействата, включително и на ромските ученици, ще се насърчава продължаване на образованието до успешното завършване на средно образование и придобиване на професионална квалификация. С цел хоризонтална и вертикална проходимост на учениците за добавяне на нови умения в допълнение към професионалната им подготовка и за умения водещи към следващата степен от образователния процес, гъвкавите пътеки могат да осигурят кратки, модулни, междусекторни, интегрирани и други допълващи стандартизираното многогодишно натрупване на знания и умения, които се оказват търсени на пазара на труда.

Дейност 4. „Съвместно разработване и въвеждане на образователни материали по професионална подготовка за важни за икономиката на региона и пазара на труда сектори с иновативно цифрово учебно съдържание, използване на изкуствен интелект, виртуална реалност и смесено обучение (blended learning)“ предвижда да се разработят дигитални образователни материали по професионална подготовка, които да се използват и при предвиденото въвеждане на смесено обучение (blended learning), като се използват и споделят дигитални образователни материали по професионална подготовка с цифрово и интерактивно учебно съдържание, отворени образователни ресурси, изкуствен интелект и виртуална реалност.

В рамките на Дейност 5. „Участие на преподаватели по професионална подготовка от бизнеса, науката, публичния и неправителствения сектор в менторски и модулни обучения за включването им в ПОО“ ще бъдат организирани менторски и модулни обучения за привличане на преподаватели по професионална подготовка от бизнеса, науката, публичния и неправителствения сектор, както и на млади педагогически специалисти. Това ще даде шанс в класните стаи като преподаватели да влезнат практици от реалната икономика. Досегашният опит показва, че това води до повишаване на ученическия интерес и до реално обвързване на учебния процес с „живия производствен процес“ – нещо, от което професионалното образование безспорно се нуждае.

С предвидените специализирани обучения в Дейност 6. „Квалификация на учители по професионална подготовка чрез специализирани обучения, свързани с прехода към цифрова и зелена икономика, синия растеж, индустрия 5.0, ИСИС“ педагогическите специалисти ще придобият необходимата квалификация, която да им позволи да преподават новостите в професиите, в които преподават, с оглед постигане на посочените резултати от ученето в държавните образователни стандарти за съответната професия и специалност/и, модернизирани в рамките Дейност 1.

Дейност 7. Подобряване на трансверсалните и ключовите компетентности по професионална подготовка на учениците, предприемачески умения и др. с участие на работодатели“ предвижда прилагане на иновативни образователни програми за развитието на практически умения, съобразени с нуждите на пазара на труда по професии, свързани с развиването на умения за работа и включване в пазара на труда, като работата в екип, откриване и създаване на практически решения на проблеми от реалния живот, включване в образователни програми по финансова грамотност, проактивна и предприемаческа нагласа и поведение, управление на личните финанси и др. Това също е изключително необходимо, за да подготви качествена и адаптивна работна ръка. Голяма част от българските работодатели се оплакват, че именно транверсалните и ключовите компетентности са слабост дори на новозавършилите ученици и се налага работодателят да инвестира сериозни ресурси и време за наваксването на тези липси.

Дейност 8. Допълнителна професионална подготовка чрез подкрепа за учебни предприятия и допълнителни практики в реална работна среда“ ще продължи практическото обучение на учениците чрез допълнителна професионална подготовка в образователните институции, подкрепа за учебни предприятия и допълнителни практики в реална работна среда. Това ще бъде една от основните дейности във включените в проекта училища. Дейността включва предоставяне на подкрепа за практическото обучение на учениците, навършили 16 години от училищата, осъществяващи професионална подготовка чрез организиране и провеждане на допълнителни практики в реална работна среда. За провеждане на ученическите практики се разработва програма за конкретно работно място съвместно с работодателя за 240 (астрономически) часа, която се утвърждава от директора на училището. Практиката се провежда при обучаващия работодател и надгражда знанията, практическите умения и компетентности по изучаваната специалност от професия, като осигурява условия за провеждане на практическо обучение на ученици в реална работна среда и определяне на техни служители за наставници. Практиката трябва да е свързана с обучението на ученика по съответната професия и да не дублира, и не замества задължителното по училищен учебен план практическо обучение. В дейностите, свързани с провеждане на практиката в реална работна среда, се включват ученици, навършили 16 г. към момента на действителното им включване в практиката в реална работна среда.

Дейност 9. „Информационни дейности и кампании за повишаване привлекателността на ПОО и засилване връзката ученици/родители-работодатели-училище-местна власт, вкл. с цел кариерно и професионално ориентиране на ученици“ предвижда организиране и провеждане на информационно-комуникационна кампания с използване на подходящи информационни канали за достигане до заинтересованите страни, която да ги запознае с възможностите за професионалната реализация по ключови за икономиката сектори. В допълнение ще се реализират дейности по кариерно и професионално ориентиране на ученици към приоритетни професии и специалности с прогнозиран бъдещ недостиг на пазара на труда. Тези дейности се очаква да допринесат за засилване на връзката ученици/родители-работодатели-училище-местна власт.

Предвижда се в новия системен проект да бъдат включени минимум 384 професионални училища (ПГ, СУ с професионални паралелки и дори ОбУ с професионални паралелки). МОН и РУО ще обявят покана към всички училища с професионални паралелки: общински, държавни и частни. Очаква се също така в дейностите да участват над 43 хиляди ученици и над 3 хиляди учители.

Отвъд цифрите

Одобрената операция „Модернизация на професионалното образование и обучение“ е безспорно необходима и е много добър знак това, че тя бе гласувана от Комитета за наблюдение още преди официалното подписване на Програма Образование (заедно с операцията, продължаваща проект Подкрепа за успех). Понастоящем над 57% от учениците в 8 клас постъпват в професионални паралелки. Засиленият интерес към професионалното образование е резултат не толкова на политиките на МОН (които също са в посока на засилване на приема в професионални паралелки), но най-вече на обективната необходимост от квалифицирана работна ръка за нуждите на българския бизнес.
За съжаление, засилването на интереса към професионалното образование и обучение понастоящем върви „ръка за ръка“ с някои тревожни тенденции. Една от тях е увеличаване на образователната сегрегация – профилираните гимназии понастоящем привличат все повече децата на богатите семейства с високо образователно ниво, докато в професионалните гимназии се засилва приемът на младежи от бедни семейства с ниско образователно ниво. Факт е, че през настоящата година 152 професионални гимназии (т.е. над 40% от ПГ) получават средства за работа с уязвими групи, докато нито една профилирана гимназия не е сред тях. Посоченото не е универсална и необратима тенденция, но определено индикира наличието на проблем със сегрегацията. Друго предизвикателство е твърде високия процент на отпадащите в професионалните паралелки. Това е свързано с множество фактори, които трябва да бъдат своевременно адресирани. Можем да посочим множество други проблеми, като те в крайна сметка опират до непрактичното, отдалечено от съвременните технологии обучение в една част от професионалните гимназии.
Пример за това какво трябва да се направи, за да преодолеем тези слабости, дават някои от добре работещите понастоящем професионални училища. Посещавал съм професионални гимназии, които до скоро бяха сочени като „зле функциониращи“, „циганизиращи се“ и така нататък и които напълно промениха своя облик в рамките на 3-4 учебни години. Добро училищно ръководство, мотивиран учителски колектив, въвеждане на иновативни образователни технологии, сериозно подобряване на материалната база и изграждане на устойчиви партньорства с родителите и местния бизнес доведоха до пълна промяна в облика на тези училища. В резултат, те започнаха да записват и ученици от богати и високо образовани семейства, превръщайки се в етнически смесени и социално-многообразни професионални центрове. Такива са например ПГСС „Св. Георги Победоносец“ гр. Суворово, ПГ по МСС „П.К. Яворов“ гр. Гоце Делчев, ПГХХТ гр. Пазарджик и още ред други (дори изброяването им би отнело твърде много място). Опитът на добре работещи професионални гимназии може и трябва да бъде взет под внимание при разписването на новия системен проект.
При всички положения одобрените Критерии за избор на операция съдържат добра основа, например:
– Предвиденото „отваряне“ на професионалните училища към местния бизнес, към другите доставчици на ПОО и НПО. Особено ползотворно ще бъде включването на практици като учители в класните стаи;
– Заложените гъвкави пътеки, микроквалификации и кредити, които ще предоставят възможност за превенция на отпадането и за бързо връщане обратно в училище на отпадащите (Дейност 3.);
– Въвеждането на дигитални технологии, иновативно цифрово учебно съдържание, използване на изкуствен интелект, виртуална реалност и смесено обучение (blended learning) ще даде шанс за бързо осъвременяване на професионалното образование (Дейност 4.);
– Не по-малко важно е и детайлното разписване на Дейност 7., предвиждаща подобряване на трансверсалните и ключовите компетентности по професионална подготовка на учениците, предприемачески умения и др. с участие на работодатели.

Център “Амалипе” приветства одобрената операция „Модернизация на професионалното образование и обучение“ и апелира към МОН да проведе реални консултации с професионалните училища при разписването на системния проект!

Вижте още:

Кога и как ще стартира новият системен проект, продължаващ „Подкрепа за успех“

Иновации в действие: една истинска история за учениците, за които STEM е вече реалност

Опасен ум: една история за креативност, иновации и младежи с бъдеще

Земята ни се отблагодарява! Или историята на превръщането на едно училище от какавида в пеперуда!

Кръгла маса “Отново заедно” с международно участие се проведе в ПГХХТ Пазарджик

Автор: Деян Колев