Вицепремиерът Калина Константинова проведе среща за обсъждане на Плана за действие към новата Национална ромска стратегия
На 3 февруари 2022 г., Вицепремиерът по ефективно управление и председател на НССЕИВ, г-жа Калина Константинова, проведе онлайн среща с над 50 участници, работещи в сферата на ромската интеграция. На срещата участие взе и Националната контактна точка по изпълнението на стратегията.
Срещата бе замислена като дискусия върху Плана за действие, тъй като НССЕИВ възприемаше проекта за Национална стратегия за финализиран. Въпреки това представителите на гражданското общество изразиха своите виждания върху проектите на Национална стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030 г. и План за действие 2021-2023 г.
Г-жа Калина Константинова подчерта наличието на политическа воля в правителството за:
- изработването на възможно най-добри национални документи, които да отразяват актуалните предизвикателства на национално и местно ниво в сферата на интеграционната политика;
- подобряване на координацията между отделните институции за решаване на отлагани във времето нерешени въпроси;
- залагане на финансови параметри на мерките в плана за действие към стратегията;
- за възстановяване на пълноценния диалог и сътрудничество с гражданския сектор, който работи по ромските въпроси.
В рамките на една седмица се очакват конкретни предложения по мерките в плана за действие.
В своето изказване председателят на Амалипе Деян Колев отново подчерта, че обсъжданият към настоящия момент вариант на Национална ромска стратегия е незадоволителен. От една страна той не се възползва от важните иновативни елементи, предложени от Европейската комисия и не съдържа приоритети като ромско участие и преодоляване на антиромската дискриминация. От друга страна е предвидено стратегията да бъде одобрена единствено с решение на Министерски съвет, което е отстъпление от предходната стратегия, която по настояване на ромските организации бе одобрена с решение на Народното събрание. Така новият стратегически документ няма да има добавена стойност и няма да донесе съществена промяна. Основната причина за това е, че досега процесът по подготовката му беше преди всичко на административно ниво и не включваше политически лица, т.е ресорните министри и вицепремиери. Планът за действие е още по-слаб и на практика не предлага нещо по-различно от това, което в момента съответните институции правят, а повечето дейности нямат предвиден бюджет. Колев акцентира върху частта “Образование” от Плана за действие. Заложените в нея индикатори са изключително ниски: например, предвидено е 30 роми средношколци да бъдат подготвени за кандидатстване в университети и 20 от тях да бъдат приети. Това е изключително ниска цел. Само като сравнение тази година 649 дванадесетокласници от училищата, участващи в мрежата на Център Амалипе са кандидатствали във висши учебни заведения. Друг голям пропуск е, че частта “Образование” не съдържа конкретни мерки, а записаното като мерки всъщност са цели. Не са включени най-важните неща, които МОН към този момент прави по отношение на образователната интеграция. За нас ще е важно да разберем дали МОН ще продължи успешната практика за предоставяне на средства за работа с уязвими групи на училищата и детските градини по Наредбата за финансирането, дали ще бъдат продължени Националната програма за десегрегация и Националната програма за образователните медиатори, дали ще бъде разширено финансирането на Центъра за образователна интеграция? Тези неща ги няма в Плана за действие. Няма ги и мерките, които са предвидени в новата оперативна програма Образование.
Повече за процеса за изготвяне на новата Национална стратегия, вижте на:
Становище на Център Амалипе относно процеса на подготовка на Националната ромска стратегия
Снимка: НССЕИВ