Предложение към НП “Заедно в изкуствата и спорта“ и НП „Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници“
21 национални програми са предложени от Министерството на образованието и науката за 2022 г. Две от тях – “Заедно в изкуствата и спорта” и “Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници”, ще бъдат финансирани за първи път. До 26 април беше срокът за обществено обсъждане и изпращане на становища и предложения по всички НП. Център Амалипе изпрати следните предложения по двете нови национални програми.
Приветстваме заложените две нови национални програми НП “Заедно в изкуствата и спорта“ и НП „Подкрепа за Образователните медиатори и социалните работници“! НП „Подкрепа за Образователните медиатори и социалните работници“ ще допълни и разшири ефекта от цялостните усилия на МОН, училищата и гражданския сектор за институционализиране на позицията на образователния медиатор, която доказа своята изключителна необходимост и полезност. Проучване на Център „Амалипе“ сочи, че образователните медиатори са широко подкрепяни от над 90 % от училищата с концентрация на уязвими групи и от тази гледна точка намерението на МОН да продължи финансирането на позицията на образователния медиатор със средства от държавния бюджет е изключително навременно и безспорно е в правилната посока. НП “Заедно в изкуствата и спорта“ е насочена към необходимостта от изграждане на умения за работа в екип, както и към преодоляване на част от тежките последици от Ковида, а именно – затруднената социализация и участие в колективни форми на спорт и изкуство.
В същото време смятаме, че и двете национални програми могат да бъдат подобрени в следните насоки:
Предложение към НП “Заедно в изкуствата и спорта“:
- Програмата е необосновано рестриктивна относно ръководителите на заниманията по интереси (групи и отбори). В рамките на проект „Твоя час“, както и на заниманията по интереси, финансирани от държавния бюджет, бе предоставена възможност ръководители на групи да бъдат не само квалифицирани учители и треньори, но и родители, медиатори и други, които имат съответните умения и могат да привлекат вниманието на учениците. В много случаи това се оказа изключително успешна практика. Последното е напълно разбираемо – част от виртуозните музиканти нямат диплома за такива, а качествени футболисти, волейболисти и баскетболисти не са регистрирани в съответния регистър.
Предлагаме Националната програма да даде възможност (при желание от страна на самото училище, разбира се) ръководители на групите да бъдат родители, медиатори и други лица, които се ползват с доверието на учениците и родителите. По този начин ще бъде още по-лесно постигнат ефектът за повишаване на интереса към училищния живот и намаляване на неизвинените отсъствия и отпадането от училището. Националната програма цели именно това, а не формирането на професионалисти в сферата на спорта и изкуствата.
- В продължение към направеното по-горе предложение, настояваме да отпадне рестриктивното изискване относно Модул 2.Спорт, 5.5 Учители/треньори на отборите, според което учителите по физкултура могат да водят формираните отбори, само ако са специалисти по баскетбол, волейбол или футбол. В много от по-малките общини специалистите с професия „Треньор по…“ са малко и са концентрирани преди всичко в общинските центрове. В резултат от това, селските училища/училищата извън общинските центрове трудно ще намерят лицензиран треньор, дори и да заплащат командировъчни разходи, както е предвидено в програмата.
- Програмата е рестриктивна и по отношение на институциите, които могат да организират съответните извънкласни дейности: това са общинските и държавните училища. В рамките на проект „Твоя час“ и на заниманията по интереси, финансирани от държавния бюджет се предоставяше възможност при желание от страна на училището тези занимания да бъдат организирани от ЦПЛР, читалища, НПО, спортни клубове и други. През предходните години бе натрупан успешен опит и в тази насока.
Предлагаме националната програма да предостави възможност при решение на съответното училище да бъдат ангажирани външни изпълнители за цялостното организиране на дейността – читалища, ЦПЛР, спортни клубове, НПО.
- Изключително важно е Модул 1.Изкуства на националната програма да предостави експлицитна възможност за пресъздаване и изпълнение на фолклора и културата на етническите малцинства в България. Това е необходимо не само от гледна точка на това, че голям процент от учениците в българските училище са от ромската и турската общност, но и защото опитът от дейността на стотици училища и учители ясно показва, че чрез изучаване на фолклора и културата на етносите се повишава интересът на учениците и родителите към учебния живот. Настоящият текст на националната програма не забранява, но и не разрешава експлицитно дейностите по Модул 1.Изкуства да включват фолклора и културата на етническите малцинства. Затова предлагаме предвидените в 5.2. Конкурсни направления и категории (стр. 3) да бъдат допълнени, както следва:
- Вокални група за изпълнение на народна песен (включително песни на различните етноси в България).
- Инструментални групи/оркестри за изпълнение на народна музика (включително музика на различните етноси в България).
- Танцово изкуство: характерни танци, включително и народни танци – групи за танцов фолклор, стилизирани сценични форми на танци на народите, включително и български народни танци и танци на другите етноси в България.
- Себестойността на програмата спрямо броя на включените ученици е твърде висока: с отпуснатите от държавния бюджет 90 млн. лв. се планира да бъдат достигнати 70 хиляди ученици. Това означава, че „стандартът“ на включен ученик в едно занимание по интереси (група или отбор) е 1 285 лв. Посоченото е много пъти над стойността, която бе отделяна на занимания по интереси в рамките на системните проекти „Подкрепа за успех“, „Твоя час“, както и заниманията по интереси, които се финансират от държавния бюджет от 2019г. Нещо повече – „стандартът“ за участие в едно занимание по интереси в националната програма доближава единния разходен стандарт за ученик за цяла учебна година, а „стандартът“ за група/отбор е съизмерим с единния разходен стандарт за паралелка за цяла учебна година.
Приветстваме това, че е предвидено част от средствата да бъдат разходвани за неща като декори, носии, спортни екипи и ред други, от които много училища се нуждаят. В същото време се съмняваме, че училищата ще пожелаят да изразходват толкова голяма част от предвидените средства за закупуването на допълнителните материални придобивки, особено в тези училища, в които те вече са подсигурени. Затова предлагаме да бъде увеличен броят на планираните групи и отбори, както и броят на участващите в националната програма ученици.
- От публикувания проект не става ясно за какво ще бъдат използвани половината от заделените средства. Ако бъдат сформирани 3 000 отбора по 7 800 лв. и 3 000 групи по 8 800 лв., то получената стойност е 49 800 000 лв. Не става ясно за какво ще бъдат използвани другите 40 млн. лв. Не е посочен „стандартът“ за организираните състезания и конкурси в рамките на програмата, но едва ли той ще бъде на толкова голяма стойност. Убедени сме, че експертите та МОН са планирали за какво ще бъдат използвани и оставащите 40 млн. лв., но предложеният проекто вариант не дава отговор на този въпрос. Предлагаме текстът на националната програма да бъде допълнен, така че да стане ясно за какво ще бъдат използвани основните ресурси.
- Проектът на програмата изисква за всяка група и клуб училището да разписва отделен формуляр. Това ще създаде излишно много административна работа. Предлагаме училищата да кандидатстват с един проект за всичките групи и отбори, които ще организират.
Предложение относно НП „Подкрепа за образователните медиатори и социалните работници“:
Предлагаме 5. Дейности по програмата, дейност №1 „Назначаване на образователни медиатори…“ (стр. 3) „Училищата назначават социалния работник/ медиатор за подпомагане взаимодействието с родителите от уязвими групи чрез:“ да бъде допълнено с „организиране на родителски лектории и колективни дискусии за повишаване на познанията относно правата и задълженията в образованието“. Това е необходимо, тъй като този тип дейности са изключително ползотворни и с висока добавена стойност. Грешно е да се смята, че образователният медиатор следва да работи единствено с родителите на застрашените от отпадане ученици. Необходимо е медиаторите и социалните работници да организират дейности за повишаване на капацитета на цялата родителска общност.
- Предлагаме в примерните дейности по Програмата да бъде заложено създаването на Национален регистър на образователните медиатори. В него следва да бъдат вписвани всички образователни медиатори, независимо от какъв източник е финансирано тяхното назначаване.
- Възразяваме на предвиденото ограничение за назначаване на повече образователни медиатори в училищата, в които са назначени такива със средствата по чл.52а от Наредбата за финансирането. Посоченото ограничение е заложено на стр.5 и 6 в частта „6. Разходи, допустими за финансиране“. Според предвиденото в националната програма тя ще финансира назначаването на нови образователни медиатори единствено в тези училища, получаващи средства по чл.52 а от Наредбата за финансиране, които не са ги използвали за назначаване на образователни медиатори или са назначили по-малък брой от предвиденото на стр. 3 в „5. Дейности по програмата“. Следва да подчертаем, че финансирането по чл.52а от Наредбата за финансирането е изключително важно за училищата с концентрация на уязвими групи. Самата Наредба задава широк спектър от разходи, които могат да бъдат финансирани чрез допълнителните средства за работа с уязвими групи, без да уточнява или да изисква императивно какъв брой образователни медиатори да бъдат назначавани в училищата. Част от училищните директори използват финансирането по чл.52а за назначаване на образователни медиатори, а друга част го използват за други разходи по Стълб 1. Така заложеният текст на националната програма на практика ощетява училищата, които използват целесъобразно средствата по чл. 52а и вече са назначили образователни медиатори. Текстът ограничава възможността за назначаване на повече образователни медиатори, дори в случаите, когато те са изключително необходими и директорите желаят да използват, както Националната програма, така и средствата по чл. 52а.
Предлагаме ограничението да отпадне и да бъде предоставена възможност училищата да назначат по националната програма броя медиатори, заложен на стр. 3, независимо дали имат и други медиатори, назначени със средства по чл. 52а от Наредбата за финансирането. Наясно сме с необходимостта от демаркация на програмите и предлагаме тя да бъде на ниво образователен медиатор.
- Националната програма предвижда да подпомогне назначаването на образователни медиатори единствено в училищата с концентрация на уязвими групи. Не е предвидена възможност за назначаването на медиатори и в училища с по-ниска концентрация на уязвими групи. Тези училища не получават финансиране по чл. 52а, а в някои от тях дейността на образователен медиатор е изключително необходима. Освен това не е предвидена възможност за назначаването на образователни медиатори в детските градини. Последното също е важна необходимост, т.к. приключва изпълнението на Проект “Активно приобщаване в предучилищното образование“, по който бяха назначени десетки образователни медиатори. В тази връзка предлагаме:
- Да бъде предоставена възможност за назначаване на образователни медиатори в училищата с концентрация на уязвими групи над 10%, които не получават финансиране по чл.52а от Наредбата за финансирането.
- Да бъде предвидена възможност за назначаване на образователни медиатори в детските градини.
Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ е неправителствена организация, която работи в мрежа от 274 училища от цялата страна. Направените предложения са плод не само на експерти от организацията, но и на много от директорите от училища в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“.
Вижте още:
Националните програми в образованието за 2022г. са предложени за обществено обсъждане