Представители на Амалипе се срещнаха с екип на ЕК за оценка на изпълнението на Европейския семестър
Екипът на Европейската комисия, осъществяващ оценка на изпълнението от България на Европейския семестър проведе технически срещи с представители на НПО, за да проучи как те виждат развитията по основните теми, отнасящи се до образованието, правосъдието, ромската интеграция и др. Център Амалипе бе представен от Деян Колев и Теодора Крумова, които участваха в две от срещите – с организации, работещи в сферата на образованието и с ромски и про-ромски организации. Дискусиите се проведоха на 26.01 в Представителството на ЕК в София.
Техническата мисия за оценка на изпълнението на Европейския семестър бе организирана от Главните дирекции Заетост (представена от Калоян Колев), Правосъдие (представена от Атанас Стоянов и Марсела Адамова), Образование и култура и други дирекции. Освен разговори с основните национални институции (МОН, Министерство на правосъдието, МС и др.), те проведоха разговори и със социалните партньори (работодатели и синдикати), както и с ключовите организации в съответните сфери. Целта на мисията бе да проучи изпълнението на препоръките на Европейската комисия към България по основните теми от Европейския семестър, да анализира мнението на основните заинтересовани страни относно актуалните развития по засегнатите теми и да подготви нови политически препоръки.
В срещата с представители на неправителствени организации, работещи в областта на образованието и/или интегрирането на ромите участваха представители на Синдиката на българските учители, БХК, Националната мрежа за децата, Тръста за социална алтернатива и Център Амалипе. Дискусията обхвана множество различни теми: Реформа на образованието; професионално образование и обучение; обучение за възрастни: повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила; цифрови и зелени умения в образованието; обучение на учители; образование и грижи в ранна детска възраст; приобщаване на ромите; енергийна бедност; жилищна политика. Очаквано дискусията доведе до множество разнопосочни и взаимнодопълващи се позиции. Общо бе мнението, че образователната реформа е изключително необходима, но все още не успява да постигне сериозни резултати, особено по отношение на компетентностно базираното знание, дигиталната грамотност, формирането на умения (в противовес на механичното запаметяване на знания) и т.н. Деян Колев наблегна на необходимостта от повишаване на качеството на преподаване: през последните години учителските заплати бяха увеличени трикратно (важен позитивен факт, който увеличава интереса на младите хора към обучение в педагогическите специалности), но това не е свързано с трикратно подобрение на начина на преподаване. Той подчерта, че като част от увеличението на средствата за образование през 2018г. започна предоставянето на допълнителни средства за работа с уязвими групи (в съответствие с чл.52а от Наредбата за финансирането), които целят да привлекат мотивирани учители в училищата с концентрация на уязвими групи, вкл. да подпомогнат селските училища. Важен успех от 2023г. е, че чрез тези средства се обезпечават заплатите на образователните медиатори. За съжаление, финансирането за работа с уязвими групи се увеличава с твърде ниски темпове. Необходимо е също така да се увеличи и финансирането на училищата с малък брой ученици, особено чрез единния разходен стандарт за паралелка, тъй като повечето от селските училища използват над 90% от делегирания бюджет за заплатите на своите учители. Това не им позволява да развиват качествен учебен процес, аргументира се Колев. Той посочи също така, че въпреки напрегнатите дискусии през последната година по теми като въвеждането на задължителен предмет „Добродетели и религии“, промените в образователния закон и други, МОН приема част от позициите на гражданските организации (например по въвеждането на неконфесионална програма Добродетели и етика) и взаимодействието между образователната институция и НПО следва да се задълбочи.
Огнян Исаев (ТСА) подчерта важността от въвеждането на допълнителна езикова подкрепа за децата, които не владеят добре български език – остават множество неизяснени въпроси как ще се случва това, особено на фона на факта, че промените в ЗПУО няма да бъдат приети от настоящото НС. Той обърна внимание, че първоначалното предложение на МОН за десегрегационни текстове е било променено по настояване на Министерството на външните работи, което настоява, че сегрегация в българските училища няма. За всички е ясно, че сегрегация съществува и тя се задълбочава, необходимо е и националните институции да го признаят и да предприемат действия за десегрегация.
Теодора Крумова обърна внимание на стигмата, с която се сблъскват училищата, обучаващи ромски ученици. Множество институции, както и изследователи без задълбочени познания за учебния процес в тях, често определят тези училища като „гнездо“ на ниски оценки, ниско качество на образование и формален учебен процес. Безспорно е, че част от образователните институции с концентрация на уязвими групи имат тези проблеми, но много от тях полагат големи усилия и успяват да преодолеят проблемите. Често това не се вижда на повърхността, но задълбочен анализ ясно извежда положителните тенденции. Тя даде като пример една от професионалните гимназии от мрежата на Център Амалипе: преди 6 години нито един ученик в нея не се е явявал на матура, а през май 2025 на матура по БЕЛ са се явили повечето от завършващите и са постигнали среден успех от Добър 4,09. Такава е картината и в ред други ПГ.
Мария Методиева (ТСА) подчерта важната положителна промяна с въвеждането на служебен адрес, на който могат да бъдат записани семействата без регистрация и лични документи. Това позволява стотици хиляди граждани да извадят лични карти, включително десетки хиляди випускници, които да се явят на матура.
Участниците в дискусията се обединиха също така около необходимостта от въвеждане на критерии за качество на образованието, базирано на системата на добавената стойност. Т.е. вместо публикуването на списъци, сравняващи успеха на различни училища на НВО и ДЗИ (обучаващи съвсем различни ученици, от семейства с различен образователен статус и финансови възможности), да се оценява напредъкът на всяко училище през различните години и доколкото дава знания и умения на своите възпитаници (сравнение между това как те постъпват, как се представят в различните етапи и как се дипломират). Всеобщо бе мнението, че е необходимо да се задълбочи партньорството между образователните институции и гражданските организации. През последните години НПО са подложени на силен натиск (вкл. опити за приемане на Закон за регистрация на чуждестранните агенти, предложения за забрана за работата на НПО в училища и т.н.), което силно ограничава възможностите за иновации в училище.
В срещата с представители на неправителствени организации, работещи в областта на интегрирането на ромите участваха Мария Методиева и Огнян Исаев от ТСА, Надежда Цекулова от БХК и Теодора Крумова и Деян Колев от Център Амалипе. Тема на срещата бе изпълнението на Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите (2020-2030). Участниците бяха единодушни, че е налице сериозен спад в политическото внимание към ромите и интеграционните дейности. Националната контактна точка функционира на своя минимум, като понастоящем тя се представлява от отдел в Министерския съвет, който обединява борбата с домашното насилие, взаимодействието с гражданското общество и етническите и интеграционните въпроси. В него работят малък брой експерти, нито един от тях не е ром. Още през 2013г. повечето ромски организации напуснаха Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, настоявайки за неговата реформа и разширяване на правомощията. Разговорите за това започваха неколкократно, но към този момент не са довели до практически резултат.
Мария Методиева наблегна на необходимостта от инвестиции в ромските квартали, включително в училищата в тях. Въпреки усилията за десегрегация, стотици хиляди роми живеят и ще продължават да живеят в сегрегираните квартали, а децата им ще продължат да се обучават в тях. Необходимо е българската държава и Европейските фондове да инвестират и подобрят качеството на живот там.
Деян Колев подчерта, че понастоящем съществуват сериозни бариери (създадени на национално ниво) пред използването на средства от оперативните програми от НПО: липсата на аванси, ако координатор на проекта е НПО, прилагането на де минимис и др. Към този момент преди всичко Швейцарско-Българската програма за развитие и Финансовият механизъм на Европейското икономическо пространство инвестират в институционалния капацитет на гражданските организации, за разлика от ЕСФ+.
Участниците се обединиха около няколко предложения: реформа в НССЕИВ, задълбочена работа по преодоляване на анти-ромската дискриминация и сегрегацията в образованието и жилищната сегрегация, създаване на механизми за ангажиране на НПО в дейностите за ромска интеграция, включване на ромската тема в новите оперативни програми, изработване на нова Европейска ромска стратегическа рамка след 2030 и др.
Вижте още:
Каква бе 2025г. за гражданските организации в България?476635
Образователният закон – между липсващия консенсус и необходимите промени477636