Ромите в България и COVID 19

Кризата с COVID 19 прави очевидни и изостря социалните неравенства във всички области. В цяла Eвропа пандемията изправи пред сериозно изпитание както здравните системи (някои от които колабираха), така и системите на социално подпомагане,  подкрепа за заетостта, образованието,  икономиката… Без преувеличение може да се каже, че COVID 19 е най-сериозният стрес-тест за състоянието на обществата през последните десетилетия,  включително за кохезията вътре в тях. Ромското малцинство, което е обект на множествена изключеност и е изправено пред множество неравенства, е на „първа линия“ в това отношение в цяла Европа.

Четири основни проблема формират ежедневната реалност за българските роми в кризата. Пето предизвикателство вече също е налично, но предстои да се развие сериозно през следващите месеци.  За кои проблеми става въпрос?

1. Екстремната бедност води до проблем с глада не само сред най-бедните и маргинализирани семейства, но и сред много семейства, които успяваха да преодолеят острата бедност и глада преди кризата. В почти всички ромски квартали вече могат да се намерят гладуващи семейства и броят им се увеличава. Преди пандемията този проблем също съществуваше, но в значително по-малка степен. Противно на широко срещаните стереотипи сред мнозинството, процентът на маргинализираните семейства в ромските квартали бе около 11-12, според национално изследване на МТСП. Дори сред тях гладът не бе често срещан проблем. И необразованите успяваха да формират някакви доходи чрез “черна работа в сивата икономика”, събиране на билки, отпадъци и други.

Пандемията и социалната изолация,  подсилени с блокирането на някои от ромските квартали, удариха със “страшна ярост” не само тези семейства, но и много от жителите на ромските квартали, които могат да бъдат определени като “ниска средна класа”. А за най-бедните гладът се превърна в реално ежедневно предизвикателство.

Правителствените институции предприеха стъпки за осигуряване на хранителни пакети чрез АСП и Оперативната програма за храни. Поради бюрократични проблеми тези мерки не могат да достигнат до най-маргинализираните семейства. Във всеки случай те не са решение на проблема.

Местната власт – кметове общински съветници, се оказаха на ниво в много общини и отделиха от своите заплати или чрез общинските бюджети подпомагат част от най-нуждаещите семейства. Много от неправителствените организации и донорите също подсигуряват храна за семействата в най-голяма нужда – според своите възможности. На много места по-богатите роми подпомагат с храни най-бедните семейства или роднини от чужбина изпращат пари, за да ги спасят от глад. Същото правят и много от медиаторите, както и обикновени хора… Кризата показа множество разнообразни форми на солидарност, които ангажират както по-богатите, така и по-бедните. Но всичко това показва също така липсата на системно решение на проблема. Гладът продължава да бъде проблем за много семейства в обособените квартали, включително и в по-малките селски махали.  Нужен е системен отговор!

2. От средата на март всички български училища прилагат дистанционно обучение. Безспорно то е крачка към модернизацията на българското образование, но в същото време е реална заплахата допълнително да засили сериозните различия в качеството на образование в различните училища и десетки хиляди деца да не могат да се възползват от него. Основните пречки са липсата на подходяща интернет свързаност за много от семействата и особено липсата на подходящи устройства като таблети и други.

Министерството на образованието предприе стъпки за разрешаването на проблема с интернет свързаността. В кварталите, които Регионалните управления на образованието идентифицира като проблемни от гледна точка на липсата на интернет връзка с родителите и децата, МОН и два от мобилните оператори договориха безплатни Wi-Fi зони. До седмица ще бъдат изградени безжични (тип Wi-Fi) мрежи с отворен безплатен интернет достъп, които да обезпечат процеса на дистанционното обучение в тези райони, изтеглянето на споделени учебни материали и обратната връзка между учители, ученици и родители. В договора с изпълнителите е предвиден предплатен достъп до всички необходими ресурси за осъществяване на неприсъственото обучение, достатъчен за приключването на учебната година. Към този момент е предвидено да бъдат включени квартали в 7 града в Южна България. Повече информация вижте тук.

Разбира се, това решение е частично и няма как да покрие всички зони, в които няма интернет свързаност. По-системното решение е предоставената възможност училищата да извършват разходи за доставка на интернет свързаност по местоживеене на учениците, които по социални причини не разполагат с достъп до интернет. Това ще важи в случаите, когато присъственият учебен процес в училището е временно преустановен по предписание на компетентен орган, поради което обучението на учениците се осъществява от разстояние в електронна среда. Това стана възможно след като Министерският съвет прие допълнение на Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, приета с ПМС №219 от 2017 г. Училищата ще могат да заплащат тези разходи от направените спестявания във връзка с извънредното положение и въвеждането на дистанционно обучение. Мярката се отнася до случаите, в които е въведено дистанционно обучение – това вероятно ще бъде до края на настоящата учебна година. Повече информация вижте тук.

Големият проблем остава липсата на подходящи устройства. По данни на МОН между 35000 и 45000 ученици не притежават такива устройства. Проучване на Център Амалипе от месец март посочи, че в 200 училища с концентрация на ромски ученици над една четвърт от децата не разполагат с устройства. В някои от училищата този процент надхвърля 75, което прави на практика невъзможно осъществяването на онлайн дистанционно обучение. Какво могат да направят училищата в този случай?

Да потърсят дарители,  които да им предоставят необходимите устройства. Някои училища, като това в село Караджово, вече успешно го направиха. Център Амалипе и нашите партньори от фондация Заедно в час стартирахме кампания “Стара техника за ново начало”,  която набира скорост. Чрез нея вече набрахме и разпределихме 306 устройства,  с които подкрепихме 27 училища. Очакваме да подкрепим поне още толкова. Вижте тук повече за кампанията. Подобни кампания стартираха и други неправителствени организации.  Кризата изведе най-доброто у мнозина и десетки фирми, организации, както и обикновени граждани даряват работеща стара техника и  нови устройства.

Ясно е, че дарителски кампании не биха могли да покрият всички нужди във всички училища. Проблемът е системен и изисква системно решение. Първата стъпка за намирането на такова бе положена чрез разрешението училищата да закупят таблети или други устройства със средствата за материали,  които получават за извънкласните дейности по проект Образование за утрешния ден. МОН подкрепи тази стъпка по предложение на учители роми след среща с министър Вълчев на осми април. Необходимо е същата стъпка да бъде предприета и по проект Подкрепа за успех. Това ще развърже ръцете на директорите и училищата да създадат училищен фонд от устройства, които да използват за нуждите на дистанционното обучение.

3. Изискванията за социална дистанция, тоест забраната за напускане на домовете, неминуемо водят до сериозно задълбочаване на проблема с безработицата в цялата страна. Ромите са в още по-голяма степен уязвими с оглед на това, че много от тях разчитаха на сезонна работа или работеха без трудов договор. Намаляването на безработицата през последните години  бе свързано с търсене на работна ръка и с наемането на нискообразовани граждани и граждани от уязвими групи. През следващите месеци ръстът на безработицата неминуемо ще доведе до по-висока безработица сред по-ниско образованите и сред етническите малцинства.
4. Някои от големите ромски махали, в които бяха открити случаи на коронавирус, са блокирани от полицията. Това не само създава затруднения на работещите роми да се придвижват до работното място и увеличава безработицата в тези квартали. Тази мярка също така засилва антиромските настроения и води до ръст на антициганизма в обществото.

На практика сериозният ръст на езика на омразата спрямо ромите и антиромските стереотипи и предразсъдъци се наблюдава през последните седем години. Ежегодните изследвания на социалните дистанции спрямо различни малцинствени групи, осъществявани от изследователският екип на институт Отворено общество сочат, че:

-Ромите са най-нежеланото малцинство, което е най-често обект на език на омразата и на най-силни стереотипи и предразсъдъци;

– Налице е изключително тревожна тенденция за влошаване на отношението към ромите и за увеличаване на социалните дистанции: сравнение на резултатите от проучванията за периода 2008 – 2018-а година сочат, че  до 2012 година българското общество постепенно е ставало по-толерантно в отношенията си към четирите посочени малцинства, включително към ромите. След 2012 година наблюдаваме рязък спад в изразяващите съгласие да съжителстват, да работят заедно и да учат заедно с представители на четири малцинства, особено с ромите.  Тенденцията е толкова негативна, че нивата през 2018 година са по-ниски от тези през 2008-а.

От самото начало на извънредното положение социалните мрежи се изпълниха с клипове за неспазване на мерките за социално дистанциране в големите ромски квартали. Темата бе развита и от част от медиите, особено тези с антиромска насоченост. Самоинициатива на местни власти в някои от общините с големи обособени ромски квартали доведе до създаване на КПП – та и дори до блокиране на някои от тях. Националният кризисен щаб наложи подобна мярка само спрямо два от Софийските квартали след откриването на COVID 19 в тях. Следва да подчертаем, че българските политици този път показаха учудващо ниво и не се поддадоха на изкушението да обвинят ромската общност за коронавируса.  На няколко пъти министри и членовете на Националния кризисен щаб подчертаваха, че под никаква форма не бива да се допуска етнизиране на проблема и на мерките за разрешаването му. Вероятно това, че политиците от така наречения “патриотичен спектър” не отговаря за борбата с пандемията допринесе за този сравнително нормален тон.

5. В по-дългосрочен аспект, завръщането на много роми от Западна Европа ще доведе до нови предизвикателства относно записването на техните деца в училище, заетост и доходи на родителите. През последното десетилетие много голяма заслуга за намаляването на бедността и социалното напрежение в ромските квартали имаше именно миграцията и заетостта на много български роми в Западна Европа. Много е вероятно това да се промени през следващите месеци. Възможно е социално цунами в районите с най-голяма миграция и завърнали се мигранти,  ако последните не намерят възможност за работа в България или  в чужбина.

От друга страна, завръщащите се от Западна Европа български роми са потенциал за развитие: както на ромската общност, така и на цялото българско общество. Много от тези хора имат формирани европейски ценности, оценяват важността на образованието и заетостта в легалната икономика,  имат формирани трудови навици и не на последно място свободно говорят съответния език. Оставането на една част от тях в България може да има силно модернизационен ефект спрямо ромската общност, подобен на ефекта на българските градинари спрямо българите в селските райони в миналото.  Българският бизнес и икономика, които през последните месеци се оплакваха от липсата на работна ръка, могат много сериозно да се възползват от тези млади и в работноа възраст българския граждани. За това ще е необходимо предприемането на целенасочени действия.

Автор Деян Колев