Жената е жена не само на 8 март
Международният ден на жената е ден, в който всяка жена се чувства специална и оценена. Но това е и ден, в който трябва да си припомним тежката борба за правата на жената и мястото й в света.
Международният ден на жената започва да се чества след взето решение на първата международна женска конференция през 1910 г. в Копенхаген. Чрез този празник се цели да се постави акцент върху развноправието на половете и правото на добри условия на труд и заплащане на жените са теми, които срещат противоречиво отношение сред различните държави. Международният ден на жената започва да се празнува още от следващата година – на 19 март, като първите страни, приели този ден за национален празник, са Австрия, Германия, Швейцария и Дания.
След началото на Първата световна война жените се събират в началото на март, за да протестират срещу войната. Когато Русия дава над 2 милиона жертви, руските жени отново излизат по улиците, за да извоюват мира. Това се случва на 24 февруари, като този ден е обявен за Ден на жената, но с промяната на Григорианския календар, този празник се измества на 8 март. От този момент нататък празнуването на международния ден на жената добива нов смисъл и е ден на размисъл за опазването на мира по света, както и за подобряване условията на живот на жените на планетата.
Денят на жената в България започва да се отбелязва като такъв още през 1915 г., но официално е признат за празник след 1944 г. След 1960 г. не само жените, но и майките, съпругите и учителките са в центъра на този ден. На 8 март всеки мъж поднася на любимата си, на майка си и на останалите значими за него жени букет, с който да покаже признателността си, че са до него и осмислят живота му. Но всяка жена ли се третира като такава?
В хода на реализиране на дейностите по проект PATTERN (Prevent And combaT domesTic violEnce against Roma womeN) установихме, че ромските жени са обект на системно домашно насилие. Тяхното възприятие за нормално отношение на партньора към жената често е свързано с неосъзнаване, че те са унижавани, малтретирани, насилвани, ограничавани, заплашвани.
Осъзнават ли ромските жени, че са жертви на домашно насилие?
- Разбирането за естеството на домашното насилие в ромската общност е тясно свързано с разбирането на общността за ролите на пола и доминиращата роля на мъжете. Все още жените се възприемат като „слабия“ пол и обхватът на домашното насилие обхваща повече от половината от жените в общността;
- в хода да проведените проучавания установихме, че можем да разделим жените, обект на изследванията, на три категории: 1. онези, които отхвърлят съществуването на насилие или го оправдават; 2. жените, които осъзнават колко разрушително и опасно е насилието, но все още не могат да намерят достатъчно сила или причина да се изправят срещу него и да го спрат; и 3. жените, които са намерили сили да отхвърлят открито всички форми на насилие и са готови да реагират независимо от последствията. Факторът, който определя към каква категория принадлежи ромската жена, е нивото на самочувствие, което тя има, и етапът, на който е решена да промени статуквото.
Повече за домашното насилие:
Съдържанието на тази публикация представлява само възгледите на автора и е негова/нейната отговорност. Европейската комисия не поема никаква отговорност за използването на информацията, която съдържа.
Вижте още:
8 април – Международен ден на ромите
Продължава борбата на Център “Амалипе” срещу домашното насилие спрямо ромските жени