Какви операции са планирани по Програма Образование за 2023г.?
На своето заседание от 28.04.2023г. Комитетът за наблюдение на Програма Образование одобри актуализираната Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2023 година. Документът съдържа планираните Операции, тяхното финансиране, как ще бъдат изпълнени и какви дейности ще включват. Практиката от предходните години показва, че индикативните работни програми много рядко се изпълняват в предвидения вид. Все пак, те са индикатор за намеренията на управляващият орган. Какво предвижда ИГРП като Операции, които Програма Образование ще финансира през 2023г.?
Изпълнението на новата Програма Образование ще започне амбициозно, като се предвижда за 2023г. да бъдат отворени 7 нови Операции, които представляват 55% от предвидения ресурс. Шест от тези мерки ще бъдат „системни проекти“, изпълнявани от МОН и едва една ще се изпълнява чрез конкурентен подбор на проекти. „Системните проекти“ на МОН ще продължат някои от съществуващите в момента такива. След като в края на юни 2022г. бе одобрена първата Операция, продължаваща проект “Подкрепа за успех” (информация вижте тук), МОН планира да продължи със следните мерки:
1.Обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в предучилищното образование
Със 105 400 000 лв. ще бъде продължен настоящият проект „Активно приобщаване в сферата на предучилищното образование“. Планираната операция ще бъде почти огледално копие на “Успех за теб”, който ще се осъществява в училищното образование. Основна цел ще бъде разгръщане на потенциала на децата от предучилищното образование чрез подкрипа за тяхното личностно развитие. Конкретен бенефициент отново ще е Министерството на образованието и науката. При изпълнението на проекта ще бъдат включени повечето детски градини, включително техните яслени групи и училища с предучилищни групи.
Примерните допустими дейности повтарят в голяма част дейностите от изтичащия през юни проект АПСПО и са аналогични на дейностите от “Успех за теб”. През новия програмен период проектът ще включва:
- Обучения на учители, педагогически персонал, медиатори и др. помощен персонал за осъществяване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, вкл. социално-емоционалното учене в класните стаи.
- Интензивна работа с родители на ниво детска градина, за формиране на положителни нагласи към образованието и за пълноценното им участие в образователния процес. Дейността предвижда заплащането до 50% от заплатите на образователни медиатори, помощник-възпитатели и друг персонал , назначен към детските градини и училищата.
- Допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и с изявени дарби за трайно приобщаване в предучилищното образование.
- Обща подкрепа за личностно развитие за достъп и трайно приобщаване на децата в предучилищното образование: това ще бъдат отново допълнителни обучения за овладяване на българския език, социализация и училищна готовност на децата.
Тази операция бе одобрена на заседанието на КН на ПО от 28.04.23г. Повече за нея вижте тук
ИГРП предвижда управляващият орган да покани МОН да подаде проектно предложение през юни, а МОН да представи проекта за одобрение през август 2023г. Дори и този срок да бъде спазен (без да има каквито и да е гаранции за това), това означава, че дейностите на ниво “детска градина” могат да стартират най-рано през второто тримесечие на 2024г.
Практиката от изминалия програмен период показа, че и този „системен проект“ (подобно на другите) може да даде много добри резултати, а може и да не доведе до почти никаква промяна. В много голяма степен това зависи от директорите и учителите на местно ниво. Проектът предоставя широка рамка за реализирането на смислени дейности, но е необходимо тя да бъде разумно използвана от педагозите и ръководителите на детските градини. Колкото по-иновативни са дейностите, особено дейностите с деца, толкова по-успешна е подготовката за училище.
Одобрените Критерии за избор на операция задават възможност и за реализирането на дейности с деца в сферата на интеркултурното образование . Досегашната практика сочи, че те са особено успешни, атрактивни са за децата и “отварят” детската градина към местната общонст.Особено важно е този тип дейности да бъдат широко застъпени в новия системен проект.
Важна е и друга възможност: Ако бъдат назначени подходящи медиатори/ социални работници (особено ако са представители на местните общности), детската градина може да се „отвори“ към родителите и да гарантира пълен обхват. Опитът от предходния програмен период ясно показа , че не следва да се очаква „чудодейно решение“ от МОН как тези неща да се случат. Освен това, следва да имаме в предвид, че проектът ще покрива до 50% от заплатите на медиаторите (така, както е и по “Успех за теб”). Т.е., МОН трябва да намери начин за финансирането на основната част от заплатите на медиаторите, а не да разчита на бюджетите на детските градини. Нека припомним, че ¾ от ДГ не получават допълнително финансиране за работа с уязвими групи, а в 2/3 от тези, които получават финансиране по чл.52а от Наредбата за финансирането, то е толкова малко, че не може да покрие дори заплатата на един медиатор.
2. Утвърждаване на интеркултурното образование, чрез култура, наука и спорт
Това ще бъде единствената грантова процедура, предвидена за 2023г. Тя предвиж по нея да кандидатстват общини, училища/ДГ и НПО. А партньори ще бъдат училища, детски градини, ЦПЛР, общини, НПО, читалища и др. Предвидени са смислени дейности и е реална възможността за осъществяване на проекти, които ще доведат до положителна промяна.
След проведените дискусии на Комитета за наблюдение през ноември 2022г., и след процедурата за обществени консултации, Управляващият орган ще търси възможност за освобождаване на част от дейностите от режима де минимис. Повече информация за операцията вижте тук.
3. Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностeн модел
Програма Образование ще инвестира близо 167 млн. лв. в този нов системен проект. Основната му цел е определена като „подкрепа на образователния процес за развитие на ключови компетентности във всички образователни етапи от училищното образование чрез насърчаване на използването на различни подходи, инструменти и среди за преподаване и учене“.
Конкретен бенефициент също е Министерство на образованието и науката, което реализира проекта в училищата в системата на училищното образование чрез дирекция „Управление и изпълнение на проекти“. В изпълнението на проекта ще бъдат включени 80% от училищата в България, включително професионални и профилирани гимназии. Новото ще бъде групирането на училищата по „клъстъри“ (с тази не съвсем българска дума са обозначени групи, взаимодействащи си училища, индикативен брой от 5 училища в група). Предвидено е в рамките на проекта тези групи училища да осъществят заедно следните примерни допустими дейности:
- Модернизиране методите на преподаване и оценяване.
- Осигуряване на съвременен инструментариум за измерване и оценяване на резултатите на учениците.
- Целеви обучения на педагогически специалисти и експерти.
- Прилагане на концепцията за споделяне на ресурси и изграждане на Професионални учещи се общности (клъстери).
ИГРП предвижда Управляващият орган да покани конкретния бенефициент МОН да представи проектно предложение през май, а проектът да бъде подаден през юли 2023г.
Предвидената Операция залага на прилагането в широк мащаб (80% от училищата) на подход, който вече се доказа като много успешен, а именно – работата на екипи от училища. От години Център Амалипе подпомага училищата от мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ да реализират дейности в групи от 3 до 5 училища. Този подход показа изключително успешни резултати почти навсякъде. Той бе използван и при част от националните програми – например НП „Иновации в действие“.
Голямото предизвикателство пред МОН ще бъде до колко този подход може да бъде творчески приложен в толкова широк мащаб. Реална е опасността много от групите/ „клъстерите“ да реализират дейностите формално и проектът само да ги затормози с допълнителна документация. Отворен остава въпросът дали МОН има „план за действие“ в такъв случай. Друга голяма опасност е групирането на „клъстъри“ от „твърде подобни училища“, т.е. сегрегирането на училищата по групи от „елитни училища“, „ромски училища“ и др. По време на дискусиите в Комитета за наблюдение през ноември 2022г.., тези опасности бяха посочени от НПО представителите Нели Колева и Деян Колев. Бъдещето ще покаже до колко МОН като конкретен бенефициент ще посрещне посочените предизвикателства.
4. Дигитална трансформация на училищното образование в т.ч. ПОО (професионално образование и обучение)
С близо 185 млн. лв. ще бъде продължен настоящия проект „Образование за утрешния ден“. В новия „системен проект“ са включени и дейности, продължаващи „React-EU“. Основна цел е „осигуряване на цифрово приобщаване, в т.ч. на ученици от маргинализирани групи, като напр. роми, чрез подобряване на цифровите компетентности на участниците в образователния процес и по-широко използване на добавена и виртуална реалност, и на изкуствен интелект в преподаването и обучението на ученици“.
Примерните допустими дейности включват голяма част от вече реализираните през предходния проект дейности, като те са обогатени и с нови:
- Внедряване на иновативни решения в общото училищно образование, вкл. въвеждане на софтуерни решения за анализ и оценяване на образователните резултати, основани на използване на компютърно моделиране, алгоритми и изкуствен интелект; въвеждане на инструменти за персонализация на ученето; интегриране на наложени платформи за обучение (от разстояние в електронна среда ОРЕС) и надграждане на създадената библиотека с електронни ресурси и съдържание за учене и преподаване;
- Анализ на съществуващите практики, евентуални нормативни промени, обучение и въвеждане на подходящи формати за обмен на опит между учители и училища и надграждане на капацитет за подобряване условията за максимално ефективно преподаване и учене във виртуална среда и виртуални класни стаи, за провеждане на ОРЕС и прилагане на хибридна и смесена форма на обучение (blended learning/1:1 модел);
- Подкрепа на дигиталната трансформация чрез повишаване на дигиталните компетентности и умения на педагогическите специалисти, учениците и родителите чрез обучения и информационни кампании за опасностите в интернет, отрицателния ефект на фалшивите новини и др.;
- Подкрепа за осигуряване на цифрово приобщаване, в т.ч. обучение на ученици от маргинализирани групи, вкл. роми, за придобиване на умения за ОРЕС, осигуряване на технически средства за целите на обучението, като се надградят мерките по React-EU и др.;
- Надграждане на мерките за създаване на Национална STEM среда по НПВУ чрез подкрепа за практическа работа на ученици в лабораторна среда за натрупване на знания и умения, свързани с природни науки, математика и информатика, добавена виртуална реалност, работа в екип, аналитично и критично мислене, използване на научноизследователски методи и подходи, създаване на практически решения за решаване на проблеми;
- Синхронизиране и консолидация на съществуващите вътрешни информационни системи и бази данни в системата на образованието чрез въвеждане на специализирани софтуерни решения за интегриране, проследяване, анализ и оценяване на ключови данни и индикатори за развитието на образованието;
- Развиване на капацитет на ниво училище, РУО и ключови експерти и ръководители в системата чрез обучения за събиране на данни за образователната система и образователните резултати на учениците и за формулиране на решения на база данни и анализ, експертна подкрепа и осигуряване на нужната техническа обезпеченост.
Според предвиденото в ИГРП, Управляващият орган ще покани МОН да подаде проект през декември 2023г. Посоченото означава, че на училищно ниво дейностите, продължаващи “Образование за утрешния ден”, ще стартират от новата учебна 2024-2025г.
5. Въвеждане на форми на дуално обучение в приложими специалност и във висшето образование. Професионално ориентиране на студентите чрез практики и развитие на предприемачески умения
През предходните години дуалното обучение се утвърди в много от професионалните гимназии. Това ще продължи и през новия програмен период, като още през юни 2022г. Комитетът за наблюдение на ОПНОИР одобри Операция за разширяване на дуалното образование в професионалните гимназии и другите средни училища с професионални паралелки. Повече за тази Операция вижте тук.
През 2023 година МОН ще стартира усилия за въвеждане на дуално образование и в системата на висшето образование. Основна цел е осигуряване на динамично съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, вкл. чрез насърчаване на образователното предприемачество и иновациите във висшите училища
Примерните допустими дейности включват:
- Създаване на условия за въвеждане на дуално обучение във ВО, отчитайки международния опит, нагласите на бизнеса и ВУ чрез подготовка на нормативни документи, ръководства, обучителни материали, образци на споразумения между ВУ, работодатели и обучаеми, с участие на социалните партньори;
- Пилотно въвеждане на дуално обучение във ВО и други форми за съвместно обучение (инкубатори, пре-акселератори, менторски програми, иновационни лагери, и др.) в пилотни области като напр. технически, компютърни, инженерни науки, с участие на работодатели. Обучения за преподаватели и наставници.
- Внедряване на система за проследяване на дипломираните висшисти, подкрепа на клубовете на завършилите, създаване на платформа за обмен на опит и подкрепа;
- Обучение на преподаватели във ВУ за повишаване проектната компетентност за работа в европейски и други проекти и мрежи, вкл. в мултикултурна и многоезикова среда; за въвеждане на образователни програми за насърчаване предприемачеството и уменията за работа на студентите, чрез организиране на интер-, между- и трансдисциплинарни студентски екипи в партньорство между ВУ, бизнеса и неправителствения сектор;
- Обучение на студенти за формиране на предприемачески нагласи, умения и компетентност, в т.ч финансова грамотност, управление на проекти, вкл. зелени технологии, биоикономика и здраве, и др.;
- Насърчаване на образователното предприемачество и иновациите във ВУ, стимулиране на социално ангажираните дейности на студентите и преподавателите чрез създаване на клубове за социално предприемачество и иновации, програми за подпомагане на старт[1]ъп компании на студенти и подкрепа за стартиране на собствен бизнес или друг вид предприемаческа дейност от страна на студенти, докторанти и преподаватели във ВУ, актуализиране на учебни програми за развиване на умения за образователно/социално предприемачество и др.
- Провеждане на допълнителни студентски практики във ВУ, научни организации и работодатели, на база оценка на кариерното ориентиране на студентите.
Новите срокове , поставени от актуализираната ИГРП предвижда Управляващият орган да отправи покана за този проект към МОН през ноември 2023г., а той да бъде подаден през януари 2024г.
6. Подкрепа за развитие на проектна докторантура
Друга иновативна операция, по която ще могат да кандидатстват висши училища и научни организации има за основна цел „насърчаване на иновативното обучение на докторанти чрез стимулиране на свързаността между висшите училища и научните организации за постигане на по–високо качество на преподаването и научните резултати и подпомагане процеса на развитие на иновативна икономика с фокус върху Индустрия 5.0, зеления преход, син растеж и/или областите на ИСИС и регионалните потребности на пазара на труда“.
Примерните допустими дейности включват:
- Подкрепа за създаване и развитие на докторантски училища/школи, насочени към конкретни нужди на работодатели/пазара на труда;
- Подкрепа за проектна докторантура, насочена към подпомагане на професионалното развитие на докторанти за провеждане на докторантури, пряко свързани с актуални потребности на конкретни икономически сектори, бизнеси и работодатели, публични институции и научни организации;
- Повишаване на капацитета и уменията на академичния състав
7. Техническа помощ
Тази операция е изцяло насочена към Изпълнителна агенция „Програма за образование“.
Вижте още:
Проведе се първото заседание на Комитета за наблюдение на Програма Образование