Интеркултурното образование отвъд граници: уроци от Перу (част 3)

Макар и част от една държава, Костата и Сиерата на Перу са двете противоположни лица на свят, който е толкова цветен, колкото са цветовете на планината. И докато Лима те задушава с прахоляка, трафика, хората–сенки, неспирния звук на клаксоните и невъзможността да си поемеш въздух, ако и да няма проблем с кислорода, кацайки в Куско, изведнъж откриваш, че отново можеш да дишаш (въпреки надморската височина). Градът те заслепява с чистите си, искрящи цветове (особено когато пристигнеш в разгара на дъждовния сезон и цялата растителност е извадила на показ най-яркото си и свежо зелено, а небето е в цвета на най-синьото вълшебство). В един момент хората отново стават човешки същества и почваш да дишаш с ритъма на минало и настояще, което те очарова, развежда те по уличните графити, които разказват истории от всяка стена, учат те на взаимност, на принадлежност и в същото време те кара да се чувстваш като у дома си.

Андите е регион, който не е лесен – започваш да усещаш липсата на кислород, теренът е предизвикателство и в големите градове като Куско и Пуно къщите, също като в Търново, са накацали една върху друга по хълмовете. Транспортът е предизвикателство (както обществения, така и личния) и това, което ти е най-необходимо, е здрави крака и здрави дробове. Може би и затова не видях почти никой да пуши. Въздухът е толкова радък, че дори и цигарите не горят нормално, но и местните хора рядко опират до тютюна – листата, които дъвчат и пият на чай имат много по-широкоспектърно приложение и са най-доброто средство, което помага за надморската височина.

Инфрастуктурата също е предизвикателство, макар че се оказа, че за човек с количка, тротоарите са много по-пригодени от Европа – навсякъде има скосени тротоари, така че безпроблемно да се качваш и да слизаш от тях (ако успееш да се справиш със стръмните улици). Има някаква особена съставка във въздуха – тя кара всеки да помага. Или просто хората са закърмени с това. А и нещо, в което сме се убедили – колкото по-трудно живеят хората, толкова по-широки са сърцата им и по-голяма е готовността им да помагат и да разделят с теб и малкото, което имат. Навсякъде има хора, които с готовност ще ти помогнат – те компенсират всички стълби и недостъпна среда, там, където я има. Тук хората са свикнали дотолкова да се справят с всички предизвикателства, че даже не ги и мислят – просто запрятат ръкави и свършват работата – няма пъшкане, оплакване и мрънкане. А и колкото повече мрънкаш, толкова повече хабиш от безценния кислород.

През целия ни престой в Андите, не видяхме нито една жена с празни ръце. Вечно носят нещо – багаж, деца, съдбата си … В Андите всички носят багажа не в чанти, а в огромни денкове, които обикновено жените превързват през гърдите си. Мъже с подобен багаж не видяхме…

Регионите в Андите, особено в Южните и Централните Анди, са същинското средище на интеркултурното билингвално образование (ИБО) в Перу. Впрочем, голяма част от коренното население (особено народите кечуа и аймара) живеят именно в Андите. Училищната мрежа там включва хиляди училища и детски градини, в голямата част от които се обучават малък брой деца и ученици. В съответствие с това, интеркултурните билингвални училища (ИБУ) също са хиляди, те съставят голяма част от образователните институции там. Така например ИБУ са мнозинството от училищата в регионите Апуримак (2325 от общо 2548, тоест 91%), Аякучо (2968 от общо 3393, тоест 87%), Пуно (4501 от общо 5902, тоест 76%), Куско (3332 от общо 4920, тоест 68%), Уанкавелика, Анкаш. Голям брой ИБУ има и в регионите от Северните Анди, както и в Амазония. Важно е да подчертаем, че повечето интеркултурни училища са ситуирани в селата, но все по-често такива се формират (тоест получават статут) и в градовете, включително големи градове като Куско, Пуно, Хулиака и други. Обичайно това са малки училища (тоест с малък брой ученици), слети паралелки, с малко преподаватели (като един учител преподава по няколко дисциплини) и относително бедна материална база. Като цяло училищата в Перу, които обучават деца от коренните общности, срещат сериозни проблеми с привличането на качествени учители, особено училищата извън големите градове. Много често се налага учителите да пътуват в радиус до около 50 – 60 км, без да получават допълнителен стимул за това или да им бъдат покривани пътните разходи. Огромната част от ИБУ (95-99%) са публични, а частните ИБУ са единични изключения.

Финансирането на ИБУ (както и на голямата част от останалите училища в Перу) е от държавния бюджет – чрез Министерството на образованието и регионалните правителства. В Перу няма финансиране на базата на брой ученици (това би ощетило изключително много малките училища и би довело до закриването на повечето от тях), а по-сложна система, която включва броя на учениците, на учителите и основните потребности, от които се нуждаят образователните институции. Масово е оплакването, че финансирането покрива само най-базисните нужди на училищата – заплатите на учителите, поддръжката на училищната сграда (частично), учебни материали и частично – обяд за учениците. Местните общности допълват това финансиране, включително чрез поддръжката на сградите, ремонти, допълнителни продукти за обяд и участие в подготовката му и ред други. Няма подсигурен транспорт до училищата и учениците са длъжни сами да се справят с това (в планинските райони, където по принцип транспортът е труден, учениците обикновено вървят пеш). Може да се каже, че родителите и цялата местна общност реално подпомагат работата на училищата. В много от случаите, средствата на училището стигат дотолкова доколкото да закупят продукти, а майките се редуват да ги готвят и да помагат при сервирането.

Посещавайки училища в Андите и разговаряйки с местните хора за тях, често имахме усещането за състоянието на училищната мрежа в България преди нейната оптимизация, тоест преди 2007-2008 година. Въпреки че многократно сме критикувал първоначалния процес на оптимизация през 2007г. (въвеждането на делегирани училищни бюджети единствено на базата на броя на учениците при ниски нива на единния разходен стандарт за ученик), който доведе до закриването на стотици училища в селата (500 училища за две години), не можем да отречем, че той имаше и положителни ефекти. Средищните училища бяха стабилизирани, държавата подсигури безплатен транспорт за учениците и целодневна организация на учебния процес, включително безплатен обяд. В допълнение, постепенно бяха увеличени средствата за образование и за училищата като цяло.

Перу е далеч от подобен процес и не е сигурено до колко той може да се случи, особено в Андите. Релефът трудно би позволил транспорт на учениците (много от селата са откъснати и без реална пътна връзка, а в някои части на Андите семействата също живеят разпръснато), голямата част от училищата би следвало да бъдат обявени за „защитени“ (тоест да не се допуска закриването им и държавата да ги финансира според необходимите разходи)…  При всички положения цялостна реформа на училищната мрежа би била много болезнена, изисква сериозно допълнително финансиране (България използва голям ресурс от Европейските фондове, какъвто не е наличен за Перу), перманентната политическа криза от последните години също не би стимулирала подобен политически ход. В допълнение площта на Андите и Амазония е в пъти по-голяма от територията на България. При тези условия е обяснимо това, че финансирането от държавния бюджет е изключително недостатъчно.

Както посочихме и в друга статия, ИБУ не получават допълнително финансиране, за това, че са интеркултурни билингвални училища. Бюджетът предоставя малък допълнителен ресурс за училищата в отдалечените райони (далеч от необходимото, за да привлече в тях по-качествените учители), но няма специфичен ресурс за интеркултурните образователни институции. Всъщност, такъв ресурс държавата заделя преди всичко за подготовката на обучителни материали на местните езици и други свързани разходи, но не и за допълнително заплащане на учителите по местните езици. Важно условие за дадено училище, което иска да е ИБУ, е училището да разполага с квалифицирани билингвални учители. Това не носи на училището допълнителен финансов стандарт, а финансирането на тези учители трябва да дойде от общия бюджет и често то е за сметка на друг учител. Естествено това поражда конкуренция в училищата и е една от причините в големите градове, където колкото и да е голям броят на мигранти от Андите и Амазония, те са малко като процент, да има и малък брой билингвални училища. В това отношение опитът от България за предоставяне на допълнително финансиране (което не може да се използва за нищо друго) за училищата с концентрация на уязвими групи (чл.52а от Наредбата за финансирането), което включва заплатите на образователните медиатори и допълнително финансиране за учителските заплати, би бил особено полезен. Във всички образователни институции, в които представяхме този опит, той предизвикваше особен интерес.

В Перу професията на образователния медиатор на практика е непозната, въпреки че определено има нужда от нея. Част от културата на коренните народи включва доброволната работа за другите и за общността (част от принципа на реципрочност, известен с кечуанското си название айний). Родители от общността често подпомагат образователните институции и децата – например съпровождат учениците от дадено село до училището, което може да е на повече от час път пеша, готвят обяд в училище и ред други. Правят това на доброволен принцип и естествено – няма как да се очаква тази помощ да бъде така системна и всеобхватна, както е помощта на образователния медиатор. В това отношение българският опит също може да бъде много полезен. Тъй като Център Амалипе е сред основните застъпници за позицията/ професията образователен медиатор, представяхме ползите от нея и това определено предизвикваше силен интерес.

Интеркултурното билингвално образование в Перу първоначално се появява още през втората половина на ХХ век. Тогава то е част от цялостната политика за асимилация на коренните народи (особено в Андите) и тяхното постепенно преминаване към обучение изцяло на испански език. На практика до началото на ХХI век перуанската държава опитва целенасочено да “интегрира” кечуа и аймара чрез заличаването на техните специфични идентичности и интеркултурното билингвално образование (тогава то е преди всичко билингвално и в много по-малка степен интеркултурно) е едно от средствата за това.

През ХХI век настъпва кардинална промяна в тази държавна политика. Една от причините е одобряването на международно споразумения, които задължават Перу да полага целенасочени усилия за запазването на идентичността на коренните народи, част от които е въвеждането на интеркултурно билингвално образование (Конвенция 169 на Международната организация на труда, Декларацията на ООН за правата на коренните народи и др.). Първоначално това не е достатъчно голям стимул: напр. правителствата на президента Фухимори в края на ХХ век опитваха да заобиколят Международните споразумения с аргумента, че “pueblos indigenas” са само народите от Амазония, а кечуа и аймара са “campesinos” т.е. селяни, без тази категория да има етническа специфика и да води до колективни права, вкл. правото на идентичност (тази насока е зададена още от аграрната реформа на генерал Алварадо през 1975г.). Но постепенната мобилизация на коренните общности, особено в Южните Анди има широк спектър от политически последствия, вкл. избора за първи път в перуанската история на президенти от средите на коренните народи (Алехандро Толедо, Ойянта Умала, Педро Кастийо) и до преосмисляне на ИБО като средство за запазване на идентичността. Тази мобилизация не е така мащабна, както в съседните Еквадор и Боливия (причините за това са много, вкл. терорът над кечуа и аймара от страна на Сендеро Луминосо и на перуанската армия през 80-те години на ХХ век…) и в резултат на това ИБО в Перу се промотира и контролира преди всичко от държавата и в по-малка степен – от местните общности. Това е една от разликите в сравнение с Еквадор и Боливия, където коренните народи и техните организации имат много по-активна роля в процеса. Но така или иначе с увереност можем да твърдим, че през ХХ век ИБО в Перу следва парадигмата за запазване и обновяване на културната идентичност на коренните народи, вкл. на кечуа и аймара. В Андите, където процесът на културно възраждане е особено силен, ИБО постепенно се превръща във водеща образователна тенденция. В Лима това не е така – асимилационната тенденция там продължава да е силна и не са намерени подходящи форми на ИБО.

Друга важна причина за подкрепата на ИБО в Андите от страна на перуанското правителство е по-високите нива на отпадане от училище и по-ниското качество на испано-езичното образование сред коренните народи. През годините интеркултурното образование се е доказало като средство за изграждане на мост към родителските общности и към превенция на отпадането както в Перу, така и в множество други латино-американски държави.

Имайки в предвид всичко това, се насочихме към интеркултурни билингвални училища и университети в регионите Куско и Пуно. С нас бяха приятелите Карлос и Анхелика от Куско, Найрут от ЮНЕСКО (Куско), Рейналдо от Пуно. Съдействие ни оказа и Уилфредо Киспе от Регионалното Представителство на Министерството на образованието в Пуно. На всички тях сърдечно благодарим!

 

Institución Educativa Santa Rosa de Lima, Urpay, Quispicanchi (Cusco Region)/ Средно училище „Санта Роса де Лима“, с. Урпау, общ. Киспиканчи, Регион Куско

Institución Educativa Santa Rosa de Lima е държавно училище, разположено в селската общност Урпай (с 427 жители), провинция Киспиканчи, регион Куско, Перу. Училището има статут на интеркултурно билингвално училище като обучава ученици от коренните общности, чийто майчин език е кечуа. То е част от училищата в региона Куско, включени в програмата Horizontes* на ЮНЕСКО Перу,  – инициатива, насочена към развитието на качествено средно образование в селските райони. Програмата работи за това учениците не само да завършат образованието си, но и да изградят социално-емоционални умения, чувство за идентичност, гражданско участие и реални житейски перспективи. В рамките на програмата учениците участват в практически дейности, свързани с предприемачество, земеделие, местни занаяти и опазване на културната идентичност. Особен акцент се поставя върху връзката между училището, общността и местната култура, така че образованието да бъде по-близко до реалния живот на младите хора в Андите.

Училището е аналогично на средищните училища в България. То е типичен пример за суровите условия, в които работят образователните институции в Перуанската Сиерра. Обучава 202 ученици от 7 местни общности/ села, някои от които са наистина отдалечени високо в Андите. Така например учениците от едно от селата трябва да вървят поне час-час и половина, за да достигнат до училището, а пътят им обратно нагоре в планината отнема близо три часа. Пътищата са “черни”, преминават през гори и скали, транспорт няма и учениците вървят пеш. Често ги съпровожда родител от местната общност, който наглежда всички деца от нея. А понякога някой от по-големите ученици води групата. Това се случва ежедневно. Учителите пътуват от Куско, което е на около 45 минути път (след като излезеш от трафика на големия град). Безплатен транспорт няма нито за учениците, нито за учителите.

Материалната база ни направи впечатление като относително добра. Учениците в различните етапи се намират в отделни сгради. В училището има компютърен кабинет и безплатен интернет. Специална програма на перуанското Министерство на комуникациите подсигурява безплатен интернет за училищата и обществените сгради в Андите и Амазония (Координатор на тази програма е Мануел Диас, който преди години е завършил висшето си образование в България и все още говори добър български език. С него се срещнахме още през първия ден на престоя ни в Перу). Между различните училищни сгради има рампи за инвалидни колички – училището ги поддържа, въпреки че в момента няма ученици с увреждания. Вероятно добрата материална база се дължи на факта, че училището е участвало в програмата Horizontes на ЮНЕСКО, но е факт, че базата изглежда много добре поддържана три години след края на проекта в регион Куско. Посетихме два от класовете в гимназиална степен – единият е с готварски профил, а другият – с профил „Графичен дизайн“.

Разговорите с учениците засегнаха теми като дискриминацията, идентичността, желанието за образование и професионална реализация. Всички ученици са от коренния народ кечуа (преки потомци на инките, които живеят не само в Перу, но и в Боливия и Еквадор, както и в Аржентина, Чили и Колумбия), като изучават този език само два часа седмично. Причината е липсата на достатъчно преподаватели, които са преминали обучение като билингвални учители. Навсякъде в кабинетите и в училището обаче са изписани думи и изрази на кечуа. При първоначалната покана от наша страна да заговорят на кечуа, учениците леко се смутиха и го направиха едва в последствие. Разговаряйки (на испански) обясниха, че кечуа често са обект на дискриминация на базата на тъмната кожа, бедността и лошото владеене на испански език. В същото време те се гордеят със своя етнос – важна промяна, която забелязахме на много места в Андите. Училището също има тази политика да изгражда/ подкрепя идентичността на децата и да прилага интеркултурно образование в действие. Така например, готварската паралелка включва много от храните и продуктите, които са част от живота на местната общност. Един от тези продукти е царевицата – тя е изключително важна част от живота и обредната система на местната общност. Важна част е и от живота на училището.

В паралелката с профил „Графичен дизайн“ имаха задача да изготвят стратегия за дигитален маркетинг на местния малък и среден бизнес в рамките на концепцията „Inka Vision”. И двата класа с които говорихме, бяха много разълнувани, че някой от другия край на света е дошъл и се интересува от тях. Бяха много любопитни да научат повече за нашите младежи, за проблемите, с които те се сблъскват и бяха изненадани, колко голяма е приликата, дори и физически. Снимките на Радост Петкова ги развълнуваха, защото почувстваха връзката със своите връстници отвъд океана. А в края на срещата ни вече ни учеха на кечуа и аймара и с удоволствие записаха видеопослание към нашите младежи.

И тук, както и в другите училища, които посетихме, основен подход в работата на училището е създаването на общност: общност, която е базирана на идентичността на семействата и привличането на родителите и изграждане на здрава връзка между училището, семейството и общността. Част от изграждането на тази колективна идентичност на училището е училищния календар, който е изрисуван на видимо място в училището, а ученици и учители участват в изработването му. В центърът му е училището, а около него в три концентрични кръга по месеци са изобразени празниците на училищната общност, националните празници и празниците на местната общност.

Средно училище PUKLLASUNCHIS, Куско

Училището Пуклясунчис (Pukllasunchis) (името на училището означава «Играем» на кечуа) е частно училище в Куско, администрирано от Сдружение Пуклясунчис, която е една от най-разпознаваемите образователни организации в Перу в сферата на интеркултурното и билингвалното образование. Основана е през 1981 г. в Куско и развива модел, който съчетава образование, културна идентичност, участие на общността и активно гражданство.

Училището в Куско обучава приблизително 800 деца и младежи – от детска градина до гимназиална степен. В него учат деца от различни социални и етнически групи, като преобладават ученици от кечуа-говорящи семейства, деца от градската част на Куско, както и ученици от селските райони на Андите. Училището има силно развита социална политика, която включва привличането и на деца от бедните кечуа общности около Куско, на които се подсигуряват стипендии, за да учат в училището. Един от основните принципи на училището е създаването на пространство, в което културното разнообразие не просто се приема, а се превръща в основа на учебния процес. В центъра на училището е създадено уака (свещено място) – малко езеро със скала в центъра, където се отбелязват ритуали и традиции, свързани с андинската култура.

Интеркултурното билингвално образование в Пуклясунчис не се ограничава само до изучаването на кечуа и испански език. Училището прилага много по-широк модел, в който:

• кечуа присъства в ежедневната комуникация и учебния процес;
• традиционната култура на Андите се интегрира в различни предмети;
• учениците изучават местните знания, космология, музика, занаяти и връзката с природата;
• обучението развива критично мислене, социална ангажираност и интеркултурно гражданство.

Училищната общност. Една от най-силните страни на Пуклясунчис е именно създаването на жива училищна общност, в която училището функционира не просто като образователна институция, а като културен и обществен център. Кампусът е изграден така, че да насърчава общуването, творчеството и връзката с природата. Архитектурата и организацията на средата са вдъхновени от андската философия за общностност и връзка с природата, а не от класическия „затворен“ училищен модел. Училището разполага с:

• открити пространства и градини за общи дейности;
• амфитеатрални и артистични пространства за представления;
• общи пространства за срещи между деца, родители и учители.

Важно е, че в Пуклясунчис родителите не са просто „гости“ на училището, а активна част от образователния процес и училищната култура. Това превръща училището в своеобразен мост между образование, култура и общностен живот.

Извънкласни дейности. Особено впечатляващи са практическите и творческите дейности, чрез които училището развива интеркултурното образование. Една от инициативите, които „Пуклясунчис“ развива е т.нар. “La radio en la escuela” (Радио в учлише), чрез която деца от кечуа-говорящи общности създават радиопредавания на кечуа и испански. Учениците интервюират възрастни хора от общността, записват истории, песни и традиции и обсъждат актуални социални теми. Радиото се използва като инструмент за съхраняване на езика и за изграждане на увереност и гражданска активност у децата. В същото време то е част от методологията за използване на майчиния език за подобряване на владеенето на официалния испански език.

Училището организира театрални постановки, изложби, музикални и фолклорни събития, свързани с културата на Андите. Чрез тях учениците изследват собствената си идентичност и представят културното наследство на своите общности.

Програмата Kawsay („живот“ на кечуа) свързва екологичното образование с традиционните знания на местните общности. Учениците работят по теми като устойчиво земеделие, връзката човек-природа и опазване на местната среда. Имат учебна ферма, в която отглеждат традиционни за кечуа растения и култури. В училището има обособен и лечебен център с прилежаща билкова градина. В нея учениците отглеждат билки и други растения, изучават мястото им в традиционната култура, как се обработват и как се използват за лечение. По този начин включват интеркултурни елементи в часовете по биология, например.

Подготовка на учители. Организацията разполага и с педагогически институт за подготовка на бъдещи учители по интеркултурно билингвално образование. Там студентите се обучават как да преподават в мултикултурна среда и как да използват местните културни знания като част от образователния процес.

Пуклясунчис често е посочвано като пример за това как образованието може да съчетае академично развитие, културна идентичност и социална промяна. Моделът му оказва влияние далеч отвъд Куско и е сред най-разпознаваемите практики за интеркултурно образование в Латинска Америка.

 

Титикака/ Пуно/ плаващите острови на Урус

По време на визитата ни в района на Пуно имахме възможност да посетим детска градина, разположена на един от тръстиковите плаващи острови в езерото Титикака. Срещата ни да де възможност да се запознаем отблизо с начина, по който е организирано ранното детско образование в един от най-изолираните и особени райони в Перу. Детската градина изпълнява важна роля не само като образователна институция, но и като център на местната общност.

Обучението обхваща деца на възраст между 3 и 5 години и е организирано в смесени възрастови групи. Причината е сравнително малкият брой деца на отделните острови, което прави невъзможно формирането на самостоятелни групи за всяка възраст.

Учебният процес следва националната учебна програма за предучилищно образование, но е адаптиран към местния контекст. Голямо внимание се отделя на ученето чрез игра, двигателната активност, развитието на езиковите умения, социализацията и изграждането на практически компетентности. Значителна част от заниманията са свързани с природата и ежедневния живот на общността. Децата опознават езерото, местните традиции, животните, растенията и характерните занаяти, които са част от културата на местната общност Урус Аймара. Така местната културна идентичност се превръща в естествена част от образователния процес.

Обучението се провежда двуезично – на испански и на езика на местното население (в случая аймара). Това подпомага плавния преход към училищното образование, без децата да губят връзката със своя майчин език и културна принадлежност. Учителите насърчават използването и на двата езика в ежедневната комуникация и работят за изграждането на положително отношение към местната идентичност. В същото време, в системата на билингвално образование майчиният език се използва и за по-доброто усвояване на книжовния испански език.

Финансирането на детската градина се осигурява основно от държавния бюджет. Министерството на образованието покрива възнагражденията на педагогическите специалисти, учебните материали и основните разходи за функциониране на институцията. Общността също има важна роля чрез доброволен труд, поддръжка на сградата, осигуряване на материали и участие в различни инициативи. В някои случаи допълнителна подкрепа се предоставя и от общините или неправителствени организации, които реализират проекти в района.

При назначаването на учителите в интеркултурна билингвална среда се дава предимство на кандидати, които владеят местния език и познават културата на общността. Това е от особено значение за изграждането на доверие с родителите и за успешното включване на децата в образователния процес. Работата в отдалечените райони обаче не е предпочитана от всички учители, поради което системата среща трудности при осигуряването на достатъчно квалифицирани кадри.

Материалната база е сравнително скромна, но добре поддържана. Учебните помещения са функционално обзаведени и създават спокойна и безопасна среда за децата. Впечатление прави широкото използване на естествени материали, местни играчки и дидактически пособия, изработени от самите учители и родители. Голямо значение се отдава на ученето чрез практически дейности, игри и участие в живота на общността, което позволява да се компенсира недостигът на модерно оборудване.

Едно от най-сериозните предизвикателства пред детската градина е географската изолация. Достъпът до островите зависи изцяло от водния транспорт и често е затруднен при неблагоприятни климатични условия. Това оказва влияние върху доставката на материали, достъпа до обучения за учителите и възможността за по-чести посещения от образователните институции. Всяка сутрин с лодка, учителите минават по островите на Урус и събират децата за детска градина. След приключване на учебния процес, децата се връщат по същия начин.

Допълнително предизвикателство са социално-икономическите трудности, пред които са изправени много семейства, както и необходимостта децата от ранна възраст да участват в ежедневните семейни дейности.

Въпреки тези трудности впечатление прави силната ангажираност на родителите. Те не възприемат детската градина единствено като място за обучение, а като важна част от живота на общността. Родителите участват активно в поддръжката на сградата и двора, организират съвместни празници, включват се в традиционни културни прояви и подпомагат изработването на учебни материали. Често те споделят с децата знания за местните занаяти, риболова, земеделието и традициите, превръщайки се в естествени партньори на учителите в образователния процес.

Посещението показа, че успешното предучилищно образование не зависи единствено от материалната база или технологиите. Много по-важни се оказват връзката между училището и общността, уважението към културната идентичност на децата, активното участие на родителите и мотивираните учители. Детската градина на островите в езерото Титикака е добър пример как дори в условията на ограничени ресурси може да се изгради приобщаваща и подкрепяща образователна среда, която подготвя децата не само за училище, но и за активен живот в тяхната общност.

 

Университетите в Куско и Пуно

Цялостната картина на интеркултурното образование в Андите би била непълна без университетите в големите градове там. Някога те са били ”запазена територия” за така наречените ”елитни семейства” – преди всичко креоли и метиси. Днес все по-масово представители на коренните народи се обучават в тях и са преподаватели. Затова съвсем очаквано интеркултурното образование и изучаването на местните езици (кечуа, аймара и др.) си пробива път и в университетските зали.

Националният университет Сан Антонио Абат на Куско е един от най-старите университети в Латинска Америка – основан е през 1692 г. Днес той обучава 20-24 хиляди студенти, преди всичко от регионите в Андите. Все по-голяма част от тях са Кечуа и представители на други коренни народи. С всяка измината година университетът се превръща в едно от средищата за интеркултурно билингвално образование – от една страна, кечуа се изучава във все повече факултети (макар че основният език на преподаване е испанския), а от друга страна –  университетът обучава учители за интеркултурните билингуални училища.

Проведохме разговор с преподаватели от Института по езиците към университета. Те ни обясниха, че курсовете по кечуа стават все по-желани от студенти във всички факултети. Очаквано най-много желаещи има от факултетите по педагогика, антропология и история. Но също така все повече студенти по медицина, социални дейности и други изучават кечуа. Това е начин да работят по-ефективно с общностите в Андите, както и част от тяхната идентичност – наблюдава се процес на затвърждаване на идентичността в Андите и на гордостта от принадлежност към коренните народи. Институтът често е търсен и от учители, които искат да преминат след-дипломна квалификация по ИБО и да преподават в билингвалните училища. На практика Университетът в Куско е един от основните източници за квалификация на билингвални учители – освен в института по езиците, такива се обучават и във Факултета по педагогика. По време на разговора с ръководството на Института стана ясно, че след-дипломната квалификация по ИБО отнема 1 година и Институтът/ Университетът не предлага по-гъвкави форми на обучение.

Преподавателите бяха силно заинтересовани от опита на България и на Амалипе по въвеждане на интеркултурно образование, в частност – обвързването му не само с езика, но и с културата. Тази тенденция все по-отчетливо се наблюдава и в Перу – андската култура и нейните разнообразни форми намират място в ИБУ и дори в университета.

Имахме удоволствието Деян Колев да бъде поканен да изнесе публична лекция пред студенти и преподаватели от Националния университет на Алтиплано в гр. Пуно. Представи им дейността на Център Амалипе за въвеждане на интеркултурно образование в България, наблягайки на сходствата и предизвикателствата между ромската интеграция и овластяването на коренните народи в Перу и Латинска Америка. Той подчерта колко е важно младите хора да запазят своите майчини езици и да развиват етническата си идентичност. Студентите, които са от целия регион на Пуно, направиха изказвания на местните езици кечуа и аймара (разбира се, с превод на испански език). Техните преподаватели подчертаха, че в Университета се изучават широк спектър от специалности, но е задължително изискването всеки студент да премине успешно курс по език, като те насърчават изучаването на майчините езици.

В последвалата дискусия ни направи много приятно впечатление това, че студентите се стремят към модерни познания и реализация, като в същото време се гордеят със своята идентичност и с културното многообразие на Перу. Разговорът с младите хора ни изпълни с надежда, че и в България скоро ще имаме много по-голям брой роми – студенти в различни университети и специалности, които се гордеят със своята идентичност.

След посещението разговаряхме с Рейналдо (кечуа от Пуно) относно идентичността на местните хора и наличието на дискриминация. Той бе убеден, че тенденцията за асимилация в Андите вече е преодоляна (разбира се, не напълно). Намаляването на проявите на дискриминация е довело до засилване на гордостта от принадлежност към коренните народи. Тенденцията за асимилация е преодоляна в Андите, но не и в Лима и големите градове от крайбрежието. Очевидно е, че интеркултурните билингвални училища и университети играят важна роля за затвърждаване на идентичността на коренните народи. Остава важно предизвикателство как ИБО да се случи и по крайбрежието.

Автори: Деян Колев, Теодора Крумова

Вижте повече на:

Интеркултурното образование отвъд граници: уроци от Перу (част 1)

Ромската образователна интеграция в България и интеркултурното образование в Перу: възможният обмен на опит и добри практики (част 2)

Какво е Интеркултурното билингвално образование в Перу

Перу в края на 2022: може ли многообразието да бъде източник на развитие, а не на конфликти