Посланическата група по ромските въпроси разговаря с представители на Амалипе относно политиките за ромска интеграция в България днес
Ромите и малцинствата (почти) отсъстват от Програмата на настоящото правителство, но това не е изключение – всички правителствени програми след 2009г. не включват ромите. Това не означава, че интеграционни политики са невъзможни – такива се осъществяват чрез европейските фондове, Националната стратегия за интеграция на ромите, както и по няколко общи (mainstream) инициативи. Затова партньорската подкрепа от посолствата на европейските държави е изключително важна. Това и ред други послания отправиха Деян Колев и Теодора Крумова на среща на Посланическата група по ромските въпроси с Център Амалипе и ТСА на 5 октомври.
Срещата бе инициирана от съпредседателите на посланическата група Н.Пр. Ирене Мария Планк (посланик на Федерална република Германия) и от Н.Пр. Пиер Хагман (посланик на Конфедерация Швейцария), а в нея участваха още посланиците и представителите на посолствата на Нидерландия, Финландия, Испания, Австрия, Дания, Франция, Великобритания, Белгия, представителството на Европейската комисия в България, представители на международни организации като ВКБООН. Конкретен повод бе политиката на настоящото правителство по отношение на ромите и на гражданския сектор.
В своята презентация Деян Колев посочи, че правителствените програми са включвали експлицитно ромските политики в навечерието на присъединяването към ЕС, след което всички правителства предпочитат т.нар. подход на включването в общите политики (mainstreaming approach). Това не означава, че специфични/ таргетирани политики спрямо ромите са невъзможни – напротив, през 2011/2012г. Националната стратегия за интеграция на ромите бе приета с Решение на Народното събрание, въведена бе позицията на образователните медиатори, тя се финансира от Националния бюджет, национално финансиране се предоставя и на училищата с концентрация на уязвими групи и т.н. Той подчерта, че понастоящем специфични/ таргетирани политики спрямо ромите се прилагат в рамките на европейските фондове, Европейската ромска стратегическа рамка и важни инициативи, които не са непосредствено свързани с ромите, но имат отношение към тях (напр. пълния обхват в училище и ред други). Колев подчерта, че международната подкрепа (от страна на Европейската комисия и партньорските посолства) и застъпничеството от страна на ромските граждански организации са основните фактори за прокарването на тези политики. Посланическата група по ромските въпроси е наш партньор/ партньор на България и всяко съдействие за формулирането и изпълнението на интеграционните политики е от особена важност. Така например, определено се нуждаем от подкрепа при включването на ромската тема в новите европейски документи за периода 2028-2034, преодоляването на анти-ромската дискриминация и други. Презентацията на Д. Колев вижте тук
Присъстващите посланици благодариха за анализите, които Център Амалипе публикува относно политиките спрямо ромите, образованието и гражданския сектор. Те зададоха множество въпроси за водещия подход в интеграционната политика, образователните политики, жилищната сегрегация, отношението към гражданските организации. Отговаряйки им Т. Крумова и Д. Колев подчертаха, че подходът за включване в общите политики има своите безспорни възможности, но той не достига до някои от най-важните теми като десегрегацията, интеркултурното образование, запазването на етническата идентичност. Не е случайно, че последните български правителства постигнаха успехи относно въвеждането на образователните медиатори, редуцирането на отпадането от училище и ред други важни теми, но не осъществяват мащабни политики за десегрегация и въвеждане на интеркултурното образование. Последните се случват единствено чрез европейските фондове, особено чрез Програма Образование. Те изразиха притеснението си относно планираните реформи в образованието, предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищното образование и по-конкретно дали предлаганите мерки за езикова подкрепа и езиковия подготвителен клас няма да задълбочат изключването, ако не бъдат добре обмислени, въвеждането на предмет “Добродетели и религии”, един учебник по всяка от дисциплините за дадения клас, липсата на политики за десегрегация и др.
Гражданските организации се възприемат не като партньор, държавният бюджет и европейските фондове в България не инвестират в техния капацитет, някои законодателни инициативи ограничават или застрашават работата на НПО. Не е случайно, че настоящата правителствена програма дори не споменава за Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и за Съвета за развитие на гражданското общество. Не се предвижда тяхната реформа или ускоряване на дейността им. Притеснителна е и тенденцията говоренето за културно-етнически общости да бъде подменено с говоренето само за социални групи.
Сара Перин от Тръста за социална алтернатива отговори на въпросите за жилищната сегрегация и какво може да се направи за нейното преодоляване. Тя посочи и множество успешни примери от проекти на ТСА в Пещера и в региони от цялата страна.
Посланиците благодариха за отговорите и направените коментари. Те за пореден път се ангажираха с конкретни действия за партньорска подкрепа на българското правителство относно политиките за ромска интеграция и развитието на гражданското общество.
Посланическата група по ромските въпроси (Group of Ambassadors on Roma issues) е обединение на 14 посланици от ЕС, Швейцария, Великобритания, САЩ, както и на международни институции/ организации, имащи отношение към политиките за равенство, приобщаване и участие на ромите (УНИЦЕФ, Световна банка). Групата се координира от Н.Пр. Ирене Мария Планк (посланик на Германия) и от Н.Пр. Пиер Хагман (посланик на Швейцария). Групата взема отношение по важни въпроси, свързани с политиките за ромите в България, като многократно е съдействала за утвърждаване на образователните медиатори и е вземала отношение по ред други теми.
Вижте още:
Управленската програма на кабинета Радев – какво предвижда за европейските средства?
Гражданското общество и НПО в Управленската програма 2026–2030: партньор или просто участник?
Ромите и образователната интеграция в политиките на българските правителства
Посланици в София дискутираха необходимата подкрепа за ромската интеграция